68.
Хотел «Парк Хаят»,
Рокс, Сидни
Кейт се размърда. Главата й все още бе отпусната върху гърдите на Къртис. Той отметна русата коса от челото й и я целуна нежно. В дъха й се усещаше лек аромат на уиски.
— Миришем на секс — прошепна Къртис, докато плъзгаше бавно ръка по гърба на Кейт към малкото й стегнато задниче.
— Аха — сънливо отговори тя.
Дъждът шибаше балкона, където бяха стояли предната вечер, и Кейт се притисна по-здраво в тялото на Къртис. Беше една от онези сутрини, когато и двамата биха предпочели да си останат в леглото.
— Влез в мен — каза тя тихичко, милвайки косата му.
Отново в своята баня, Кейт нагласи накрайника на душа на «вибрация» и остави топлата вода да масажира гърба й. Мислите й бяха в пълен безпорядък. Сексът снощи беше бърз и страстен, но тази сутрин не бързаха. Немирният ирландски американец, с когото бе решила да се позабавлява, излезе прекрасен и нежен любовник. Докато стоеше под душа, размишляваше. Даде си сметка, че й беше много приятно и се бе чувствала в безопасност с този мъж, но се насили да заповтаря мантрата си с по-голяма увереност. «Това беше само за тази вечер. Не мога да се забърквам с него.» Ала знаеше, че Къртис е различен, и осъзна, че е малко късно да се връща към тази мантра.
Дъждът спря за малко, когато Кейт и Къртис пристигнаха в Държавния кризисен център в южния край на града. Кейт забеляза пощенска кутия и махна на Къртис да плати таксито.
— Няма да се бавя. Само ще пусна това за Ричард — каза и размаха една пощенска картичка във въздуха.
Той на секундата разпозна снимката. Спомни си, че я беше виждал преди години по време на олимпиадата в Сидни. Беше заснета в мига, когато димът от фойерверките, обявяващи началото на олимпийските игри през 2000 година, се беше разнесъл и по средата на арката на моста през пристанище Сидни светеше думата «вечност».
— Почакай. Мога ли да я видя?
— Е, какво, сега ще ми четеш кореспонденцията само защото преспахме заедно ли? — Кейт обаче видя, че Къртис е много сериозен. — Какво има?
— Помниш ли първата предупредителна атака на Кадир? «Под вечността»?
— Мислиш, че е имал това предвид? — Младата жена се намръщи, когато внезапно си спомни и нещо друго, което Кадир бе споменал във видеозаписа.
— Възможно е — отговори Къртис. — Има ли някаква значима връзка между Сидни и думата «вечност»?
— Ами всичко започнало през 30-те години на миналия век — обясни Кейт, припомняйки си отдавна забравен урок по история. — Артър Стейс бил бездомен алкохолик, който живеел по градските улици. Една вечер отишъл в баптистки приют, където чул проповед от свещеник на име Ридли. Ридли карал слушателите си да се замислят върху това, че са смъртни, и върху божието обещание за вечност. Завършил проповедта си с нещо като «Вечност! Вечност! О, защо не може с тази дума да се украсят улиците на Сидни!». През следващите четиринадесет години, докато градът спял, Артър Стейс изписвал с жълт тебешир думата «вечност» с безупречния си калиграфски почерк на всеки вход, улица, гара или фериботен кей, където сметнел, че хората могат да я видят.
Къртис поклати глава.
— Нали не мислиш, че това има нещо общо с предупреждението?
— Напротив. Ама ти сякаш си глътнала цялата «Британика».
— Ще приема това за комплимент, но ако си прав, Кадир ще нападне моста на пристанището. И като стана дума за това, имаше още нещо във видеозаписа на Кадир. Не каза ли, че първото предупреждение ще бъде отправено там, където най-малко очакваме, «под вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница»?
— Тази открадната вятърна мелница винаги ме е обърквала — призна си Къртис.
Кейт имаше замислен вид.
— Можем ли да получим достъп до компютър в Държавния кризисен център? Върти ми се в ума, че Дауис Пойнт преди се е наричал Уиндмил Хил, тоест Хълм на вятърната мелница.
— Да вървим — подкани я Къртис.
Когато влязоха във фоайето, бригадир Антъни Дейвис, старшият офицер за свръзка на австралийската армия в центъра, вече ги чакаше.
— Къртис! Добре дошъл. Радвам се да те видя. — Бригадирът топло стисна ръката на стария си приятел. — Все още ли пътуваш в компанията на красиви жени? — подкачи го и се обърна към Кейт.
— Бригадир Антъни Дейвис — представи го Къртис.
— Предпочитам да ме наричаш Антъни — каза Дейвис, стисна здраво ръката на младата жена и се усмихна. — Добре дошла във Форт Фъмбъл. Ние се готвим за голямо антитерористично учение, така че идвате точно навреме. Другата седмица министър-председателят ще домакинства на срещата на Организацията за азиатско-тихоокеанско сътрудничество и политиците са изпаднали в паника — обясни, докато натискаше бутона за шестия етаж. — В момента тук е министърът на полицията — продължи приятелят на Къртис — и тъкмо сега спори със Сесил Дженсън, съветника на министъра на отбраната, кой да обяви провеждането на учението. Тъй като тукашните политици поемат отговорност само ако новината е добра, споровете кой да застане пред камерите са разгорещени.