Къртис се изхили.
— Кой печели?
— Последния път, когато нададох ухо, полицейският министър. Той е дребна роялистка пръдня. Извинете езика ми — добави Дейвис, задържайки вратата на асансьора за Кейт.
— Вече съм чувала какво ли не — успокои го Кейт.
— Но не мисля, че ще продължи да печели — уточни Дейвис, като прекара картата си през четеца на вратата, водеща към Държавния кризисен център. — Залагам на министъра на отбраната. Той е още по-голямо лайно, а егото му е голямо колкото Великата китайска стена. И щом успее, веднага ще лъсне пред камерите. — Бригадирът затвори вратата и ги въведе в широко помещение. На стената работеха два плазмени екрана.
— Пол! Радвам се да те видя отново, приятелю! — Къртис и старшият полицейски началник се здрависаха.
— Помощник-комисар Пол Макей — представи Дейвис командира на полицейската антитерористична група на Нови Южен Уелс на Кейт.
Ръкостискането на Макей беше здраво. Той имаше силна челюст и лице с груби черти, издълбано от бръчките на четиридесет години опит. Един корав полицай, който не понася глупости.
— Пол не ми позволи да полудея, когато работихме заедно за олимпиадата, и ако не си падаше толкова по политиците, щях много да го обикна — додаде Дейвис шеговито.
— Имам досие за бригадира и някой ден ще го публикувам — не му остана длъжен Макей. — Това е нервният център на града. В Сидни има неколкостотин камери и понякога по спирките виждаме случки, които участниците в тях биха предпочели да си останат в тайна.
Той хвърли око на екрана отляво и даде знак на Къртис. Изображенията се сменяха непрекъснато, едно се завъртя към автобусна спирка в северната част на Сидни. Без да знаят за скритата камера, добре облечен мъж в началото на петдесетте и доста по-млада жена от него в елегантен черен костюм се прегръщаха разгорещено на автобусната спирка. Когато ръката на мъжа изчезна под бикините на жената, камерите бяха превключени и на екрана се появи картина от улично задръстване на Маркет стрийт. Другият екран показваше водата около нос Брадлис Хед.
— Тези колеги пред нас — продължи Макей, като посочи седналите пред две дълги редици бюра с компютри, свързани с различните други главни квартири из града — са от полицията, «Бърза помощ», пожарната, военните, Министерството на здравеопазването и всякакви други експерти, които може да ни потрябват. А зад нас е заседателната маса на главните участници. Учението е заради срещата на Организацията за азиатско-тихоокеанско сътрудничество през следващите няколко дни. Държавният кризисен център се оглавява от премиера и в него участват министрите на полицията, транспорта, пътищата и аварийните служби — обичайните заподозрени. — Комисар Макей хвърли поглед към групата близо до главната съвещателна маса, където разгорещеният спор между министъра на полицията и старшия съветник на министъра на отбраната още продължаваше.
— Имате ли кабинет, откъдето можем да влезем в интернет? — попита Къртис.
— Разбира се. Последвайте ме. Мога ли с нещо да ви помогна?
— Повече, отколкото си мислите, но се надявам да греша.
Кейт влезе в «Гугъл» и потърси «Обсерватория на Сидни» и «Дауис Пойнт».
— Готово! — възкликна тя, когато отвори уебстраница, съдържаща информация за Уиндмил Хил. До снимката на обсерваторията на Сидни, направена през 1874 година, бе поместена информация за ранната й история. — Ето я — посочи Кейт. — През 1796 година на хълма е построена вятърна мелница, издигала се е над първото селище в Сидни Коув, и хълмът започва да се нарича Уиндмил Хил. По-късно, когато фортът, изграден от губернатор Хънтър, е преустроен в обсерватория, хълмът започва да се нарича Обсерватори Хил.
— Но по-важното е — отбеляза Къртис, докато надничаше през рамото й, — че брезентовите криле на мелницата са били откраднати. Имали ли сте някога проблем с ТХДД? — поинтересува се той, като си спомни за имейла, прехванат от «Ешелон».