Президентът и мнозина от членовете на кабинета все още изглеждаха объркани.
— Разделението между сунитите и шиитите води началото си от смъртта на Мохамед през 632 година — продължи да обяснява Къртис. Мозъкът му се напрегна върху задачата да сведе вековната вражда до няколко прости изречения. — Сунитите приемат, че халифът може да бъде избран заради неговите качества на най-способен и образован, за да води мюсюлманите според суната5 — или законите на пророка. Когато пророкът умира, те взимат връх и избират първия халиф — Абу Бакър, като халиф на Мохамед, т.е. негов представител. От друга страна, шиитите смятат, че халифът трябва да произхожда от семейството на Мохамед, като например братовчед му Али, който не е избран за четвърти халиф чак до 656 година и е убит през 661. Кадир знае, че постигането на единство е великанска задача, но въпреки споровете по наследяването сунитите и шиитите имат много общо помежду си и той все още е готов да опита. В този смисъл Кадир и Бин Ладен са единни. И двамата са сунити и за тях краят на халифата е катастрофа, която Западът още повече е изострил с нападението си срещу Ирак и подкрепата си за Израел срещу Ливан и Палестина.
Това се стори прекалено на вицепрезидента и той отново сякаш изпълни цялата зала от видеостената.
— Господин президент, нещо от тези приказки има ли връзка с проблема? Мюсюлманинът е онова, което върши. А това, което върши, е да напада нашата свобода и нашата демокрация!
— Какво искате да кажете, господин О'Конър? — попита президентът с още по-объркан вид.
— Съвсем скоро след 11 септември, на 7 октомври 2001 г., Бин Ладен пусна видеозапис чрез «Ал Джазира», който не се различава много от този, който гледахме днес. В него той заяви: «Онова, което Америка вкусва сега, е само повторение на опитаното от нас… Нашата ислямска нация вкусва същото повече от осемдесет години на унижения и позор, синовете й са убивани и кръвта им е проливана, а светилищата им са осквернявани». Подобно на Бин Ладен, и Кадир е дълбоко засегнат от присъствието на наши части в почитаните и свещени земи на Саудитска Арабия. Днешната реч само подчертава възмущението му от случилото се в Ирак и Ливан.
О'Конър усещаше враждебността на хората около масата, но не се отказа. Сега имаше уникалната възможност да убеди президента на Съединените щати да смени курса. Къртис О'Конър притежаваше рядката способност да гледа на всяка ситуация през очите на своя враг и бе убеден, че ако позволи на събралите се да повярват на Еспозито, че Кадир само блъфира, това ще се превърне в още една смъртоносна грешка.
— Каквото и да мислите за религиозните вярвания на Кадир — продължи той, — те са много силни, включително и убеждението му, че краят на света е предречен в Корана. — Изкушаваше се да отбележи, че д-р Кадир не е единственият, който вярва, че надвисналият сблъсък на цивилизациите възвестява свършека на света. Библейските пророчества за бързото наближаване на Армагедон и възнасянето6 се проповядваха и от някои също толкова фанатични президентски съветници. Преподобният Джери Бъфет например, който имаше едва ли не постоянен достъп до Овалния кабинет. Но Къртис забеляза, че президентът става все по-възбуден, и реши да приключи с убедителната си информация.
— В миналото Кадир отправи няколко по-малки заплахи — завърши О'Конър сериозно, поглеждайки към Еспозито и камерата на вицепрезидента — и ги осъществи без изключение. Единствената разлика сега е окончателното решение. Когато говореше за единичната нишка, която ще се сплете със своя двойник, той използва думите: «ако Аллах пожелае». Досега той не е използвал подобна терминология и това може да означава, че първо трябва да довърши плановете си за последната атака.
Къртис О'Конър не можеше да знае, че бе отгатнал тази част от загадката. Въпреки че д-р Халид Кадир още не беше осигурил всичко, от което се нуждаеше, за да приложи своето окончателно решение, той бе готов да изпълни поредицата предупреждения. Кадир не само беше отправил искане коалиционните сили да бъдат изтеглени от мюсюлманските земи, но и нагло бе определил точното местоположение на първото нападение. Даде указание за последната смъртоносна атака и макар засега нейната природа все още да не беше напълно ясна, тя щеше да се проведе навреме. Една конспирация, която щеше да достигне своя зенит в Пекин, подтиквана от ислямската заплаха и от възхода на Китай. Със смразяващо спокойствие д-р Халид Кадир бе разкрил, че е близо до сдобиването със средства да унищожи голяма част от човешката раса.