— Мостик, тук машинното.
Кашоги заключи задната преградна врата и не обърна внимание на обаждането от машинното отделение и все по-настоятелните повиквания от капитана на влекача «Уилбърфорс». След автоматично прехвърления контрол над двигателя на мостика деветдесет хиляди конски сили започнаха да въртят още по-бързо триста и четири тонния колянов вал. Дълбоко под повърхността огромното витло на «Оушън Венчърър» блъскаше глухо водата с все по-нарастваща бързина. Кашоги завъртя малкия щурвал от неръждаема стомана докрай наляво, предавайки десет тона хидравлично налягане на огромното кормило. Известно време не се случи нищо, но после градус по градус носът започна да се насочва към града и пилоните, издигащи се на южното крайбрежие. Мусаид ибн Кашоги вдигна юмрук.
— Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!
— Мамо, къде сме? — попита Луиз.
— Уинярд, скъпа. Слизаме на другата спирка, която се казва Милърс Пойнт, и знаеш ли какво? — попита Антия, като едновременно оправяше жълтата шапка на Матю, която се бе плъзнала над очите му. — Ще минем по големия мост!
Очите на близнаците светнаха, те се спогледаха с възторг, а личицата им грейнаха в широки усмивки.
Генерал Хауърд преценяваше възможностите си. Да използва лековъоръжения «Блекхоук» зад пилона срещу въоръжените със стингъри ислямисти, щеше да е съвременният еквивалент на Атаката на леката кавалерия41. Ставаше все по-ясно, че «Джерусалем Бей» е част от плана. За да имат майор Гулд и хората му някакъв шанс да се качат на борда, той трябваше да отвлече вниманието на влекачите. Който и да стоеше зад това, беше блестящ военен стратег, помисли си генералът мрачно. Ако тигрите бяха на разположение, те можеха да се заемат с влекачите със своите ракети и тежки оръдия.
— Шибаният министър и шибаните му съветници — измърмори генералът, докато се готвеше да даде нови заповеди на командосите в мощните гумени лодки, които търсеха оцелели сред отломките на сваления хеликоптер. Той протегна ръка за микрофона. — Екип «Чарли», тук «Орел». Край.
— Екип «Чарли», край.
— Няма да е лесно, но искам да отвлечете вниманието на влекачите и да осигурите прикритие на екип «Делта» за тяхното нападение срещу контейнеровоза. Край.
— Екип «Чарли», разбрано. Край.
— Екип «Делта», разбрано, час хикс след две нула. — Майор Гулд и хората му в «Блекхоук 1» правеха последните приготовления за бързо спускане с въжета, докато се рееха зад платната на операта на Сидни, издигаща се над водата на Сидни Коув.
— Тук «Орел», късмет. Край.
Генералът въздъхна дълбоко. Имаше само едно нещо, което мразеше повече от това да не бъде в центъра на действията, и то беше да праща войници да изпълнят задача, за която не бяха подходящо екипирани.
Капитан Джефри беше командир на двете гумени лодки и не се поколеба. Беше ядосан заради загиналите в хеликоптера свои другари и макар да се надяваше да намери някой оцелял, тази мисия беше по-важна. Той знаеше, че мъртвите и умиращите във водата щяха да постъпят по същия начин. «Джерусалем Бей» току-що бе подминал Форт Денисън и след още няколко минути щеше да стигне до операта. Джефри огледа пристанището с бинокъла. Дъждът все още плющеше, но отвъд военноморската база можеше да види черните силуети на големите влекачи, които летяха към тях. Джефри се свърза със своя заместник в другата лодка.
— «Чарли 2», тук «Чарли 1». Аз ще се заема с десния влекач, а ти поеми левия.
— «Чарли 2», разбрано. Край.
— Давайте, момчета!
Гумените лодки можеха да вдигнат до шестдесет възела, извънбордовите двигатели зареваха, а картечарите се хванаха за стойките да не паднат и откриха огън по влекачите със своите 7,62-милиметрови картечници МАГ-58. Със същия успех биха могли да стрелят по побеснели слонове с въздушни пушки.
Десетки уплашени жители на Кирибили се хвърлиха на подовете в жилищата си, когато картечарите на «Монтгомъри» и «Уейвъл» отвърнаха на огъня. Звукът от стрелбата на тежките и много по-стабилни 50-калиброви картечници не можеше да се сбърка, но Малик и неговите терористи бяха приготвили една още по-голяма изненада за командосите. В резиденциите на министър-председателя и губернатора телохранители с пребледнели лица се криеха зад най-дебелите дървета, които можеха да намерят. Да се оправяш с невъоръжени протестиращи, които се катерят по покривите със знамена, беше едно, а това тук — съвсем друго. Просто не бяха подготвени за подобна ситуация.