Выбрать главу

— Този Халид Кадир е необикновен човек — тихо каза Кейт.

— Високоинтелигентен и много по-умерен, отколкото смятат хората. Предполагам, че има и по-лоши неща от това да поговорим с него, за да видим дали може да се постигне някакво разбирателство — добави Къртис.

— Чудя се дали предупреждението му ще има някакво въздействие върху китайските управници, които измъчват своите граждани? — попита младата жена.

Първоначалната атака срещу китайското консулство в Кемпърдаун беше забравена от медиите, но важността на тази мишена не бе убягнала на Кейт и Къртис.

— Трудно ми е да преценя. Китайците могат да бъдат не по-малко упорити от Запада и не ми се вярва да има някакво раздвижване по отношение на човешките права. Ще продължават да екзекутират като едното нищо — размишляваше на глас той, — но ако решат, че това ще се отрази зле на игрите, може и да отстъпят. Не биха допуснали нещо да им попречи да организират най-добрата олимпиада в историята. Това е въпрос на престиж. Какво мислиш за алфа и за 137?

— Не съм сигурна за следващото предупреждение и за алфа, която сега влезе в играта — отговори Кейт, — но простото число 137 е интересно. Константата на фината структура на вселената е много близо до 1 върху 137.

Алфа, или константата на фината структура на вселената, е занимавала някои от най-блестящите умове в света на физиката от близо сто години. Понятието е въведено през 1916 г. от немския физик Арнолд Зомерфелд като константа, която характеризира силата на електромагнитната реакция. Разработени били няколко формули, като най-простата е:

В нея «е» е зарядът на електрона, «c» е скоростта на светлината, а «h» с чертичка е константата на Планк42. Епсилон пък представлява диелектричната проницаемост, или въздействието на електрическо поле върху празното пространство.

— Без съмнение най-важното число във физиката — съгласи се Къртис. — Ако варираше дори съвсем малко, на тази планета нямаше да има живот. Чудя се какво ли иска да ни каже Кадир.

— Може би, че животът вече няма да бъде възможен — предположи Кейт. — Или има някаква връзка със самото число? Ако завъртиш алфата, получаваш 137, а ако Кадир говори за още по-смъртоносно и шокиращо нападение от проведеното срещу Сидни, може би ни заплашва с «мръсна» бомба.

— Радиоактивните изотопи — подхвърли Къртис, проследявайки логиката на Кейт с нарастващ интерес.

— Точно така. Изотопите, имащи два елемента с масови числа 137 са барий и цезий. Ако някой от тях бъде преобразуван в радиоактивната му форма, Кадир ще получи съставките за «мръсна» бомба — заключи Кейт.

— Надявам се да грешиш, но ще трябва да поработя по идеята ти. Последствията от «мръсна» бомба в някой гъсто населен град биха били ужасяващи — замислено каза Къртис.

— Сега, щом ще летим обратно за Щатите от Мелбърн, трябва да се опитам да организирам някакъв превоз до там — предложи Кейт.

Почти час по-късно Кейт се облегна назад и се протегна доволно, след като получи потвърждение на онлайн резервацията.

— Ще пътуваме с експреса за Мелбърн — съобщи на Къртис, — но ми е неудобно да оставим хората тук сами.

— В Австралия само ще пречим — увери я той. — Ти си много по-ценна в «Халиуел». Кога тръгва влакът?

— В 20:40.

— Двойно легло или единични? — попита Къртис с весело изражение. Дори в разгара на кризата той не губеше чувството си за хумор.

— Първа класа, но предлагаме само седалки. Тук няма «Ориент експрес» — отговори Кейт и също се усмихна.

— Жалко, а аз се надявах да подремна — намигна й той.

Вицепрезидентът, секретарят по отбраната и Дан Еспозито придружиха президента до Овалния кабинет. Държавният секретар не беше поканен.

— Господин президент, може би няма да е лошо да отскочите до Австралия, за да покажете на австралийците, че сме им благодарни за подкрепата — предложи Дан Еспозито, отклонявайки вниманието от заплахите на Кадир.

— За бога, Дан, те имат само трима души и едно куче в Ирак, а и Австралия е на гъза на географията. Дори да остане там само двадесет и четири часа, пътуването ще отнеме най-малко три дни — възрази натъртено секретарят по отбраната.

— Господин президент, не е важно колко хора са изпратили в Ирак — настоя Еспозито, поглеждайки хладно секретаря по отбраната, — важното е, че на коалиционните пилони има още едно знаме. В момента коалицията е твърде несигурна, а австралийският премиер изглежда доста смутен. Той е упорит и ще пренебрегне протестите, но ако сметне, че всичко това може да му струва изборите, ще се обърне на сто и осемдесет градуса. Не можем да си позволим и австралийците да духнат като тъпите испанци и макаронаджиите. Оттеглянето им ще се отрази доста зле на подготовката на следващите избори — завърши Дан Еспозито, като издигна понятието «лицемерие» на невиждани висоти.