— Господин президент, мисля, че Дан е прав — намеси се вицето в подкрепа на президентския съветник, което се случваше изключително рядко. — Те трябва да останат с нас и ако това изисква малко извиване на ръце, сега му е времето.
73.
Пекин
Пекин може и да беше построен в съгласие с древната система фън шуй, но за неудоволствие на Ал Фалид живееше с ритъма на декадентските градове на Запада. Двадесет етажа под неговата стая в петзвездния хотел на булевард «Вангфуджинт», пекинският събрат на Пето авеню и Шанз-елизе, проточил се недалеч от езерото Синхай, площад «Тянанмън» и Забранения град, туптеше с пулса на столица, равна по сребролюбие на Запада. Докато нощният живот в града набираше скорост, баровете и ресторантите със санпей ксиянойе — «дамите на трите съпровода»43, започнаха да се пълнят.
На следващия ден Ал Фалид трябваше да замине на изток за провинция Шандун и мечата ферма в Цинтао, където щеше да информира екипа си как да се подготви за окончателното решение. По-късно тази вечер щеше да влезе в интернет, за да му докладват как върви подготовката за второто и третото предупреждение. Ал Фалид не можеше да разбере защо Кадир не мине направо на окончателното решение, да пусне смъртоносния вирус и да унищожи китайските и западните неверници, но се придържаше към подхода с предупрежденията заради неохотното уважение, което изпитваше към ислямския философ. Може би Кадир се размеква, помисли си той, докато се подготвяше за пътуването. Успехът на второто нападение зависеше от спящите клетки на Ал Фалид по местата, където алфа щеше да се завърти, ако се появеше възможност. Но такава възможност не се появяваше често. За да увеличи максимално шансовете да се възползва от нея, в случай че се появи, Ал Фалид бе набелязал места в пет държави.
Британската клетка на «Ал Кайда» беше наела апартамент близо до мястото, където неверникът е бил на 18 ноември 2003 година. Това беше първото му посещение след 1982 година, така че шансовете да се случи повторно вероятно бяха много малки.
Ал Фалид знаеше, че клетката във Франкфурт на Майн беше преодоляла първоначалните си затруднения с военната база «Рейн-Майн». По-късно я бяха затворили, което оставяше Шьонефелд като възможност. Членовете на клетката бяха наели апартамент, който покриваше района добре.
За московската клетка «Шереметиево» отпадна. Когато ходиха там през ноември 2006 година, двамата неверници бяха предпочели «Внуково».
Клетката в квартал Чаоянг на Пекин също беше готова, но и там го бяха виждали на големи интервали. Първия път — на 21 февруари 1972 г., посещението му бе отразено в заглавията по цял свят от онова време. Последният бе точно след тридесет години — на 21 февруари 2002. Така че оставаше петата клетка.
Ал Фалид знаеше, че малката клетка в Австралия проучва възможните места за окончателната атака, но шансовете й за успех бяха много малки. Неверникът беше идвал в страната само три пъти през цялата й история: на 23 октомври 1966, на 19 ноември 1996 и отново, съвсем за кратко, на 23 октомври 2003 година — точно тридесет и седем години след първото посещение. При последното му идване местните власти платиха за щетите сметка от тридесет милиона долара. Ал Фалид и водачът на австралийската клетка Ахмад Рахман, млад мъж със здраво телосложение и добре подстригана брада, мислеха еднакво. Шансовете са малки, но ако Аллах пожелае, със сигурност щяха да получат и друга възможност.
Ал Фалид се усмихна: «Когато алфа се завърти за първи път». Загадката на Кадир беше превъзходна.
Ахмад Рахман стоеше на наблюдателния пост и веднага отхвърли това място. Въпреки че то се издигаше над целта и осигуряваше пълна видимост към нея, ако се появеше възможност, слугите на неверника със сигурност щяха да изпратят патрули и тук. Ахмад огледа района мишена, а после завъртя бинокъла към по-малкия хълм на юг. Той предлагаше по-малко възможности, тъй като се издигаше точно над една казарма.
Ахмад подкара обратно по тесния, извиващ се път към планината, после зави наляво и пое по магистралата, която свързваше града с източните му предградия. Продължи по пътя, докато стигна до табелата, която търсеше. Паметникът на загиналите при самолетната катастрофа беше близо до върха на хълма в средата на боровата гора, но когато Ахмад се изкачи по черния път, той се оказа затворен. До заключената с масивен катинар бариера, която препречваше пътя, имаше табелка с надпис «Охранителна фирма Уилсън» и телефонен номер.