Ахмад паркира своя старичък модел джип «Чероки» и пое пеша, като взе със себе си картата и бинокъла. Ако някой го попиташе какво прави тук, щеше да обясни, че се разхожда из гората.
Четиридесет минути по-късно стигна до мястото сред боровете, но и то не беше много подходящо. Обхватът беше наред, но видимостта куцаше и нещо по-лошо, боровата гора беше по-рядка, отколкото бе предполагал. Ако неверниците патрулираха из този район, можеха да го открият. Ахмад огледа планинската верига в далечния край на района мишена и фокусира бинокъла върху едно лозе на около пет километра от едната страна на хълма.
Докато се връщаше обратно към джипа, ръководителят на групата размишляваше, че от всички мишени на света тази беше най-открита и най-трудна за защита. На юг се показа подножието на друга планинска верига, където той вече бе избрал позиция, в случай че се наложеше атаката да се проведе оттам.
Ахмад се насочи обратно към магистралата в добро разположение на духа. Ако времето предоставеше удар от север, хълмовете над лозето изглеждаха многообещаващи.
Ал Фалид си наля минерална вода и насочи вниманието си към третото предупреждение, за което особено важен щеше да бъде цезиевият хлорид. Никак не беше лесно да се открие в силно радиоактивната му форма, но Халид Кадир се бе справил с този проблем.
Лъчевата терапия използваше радиоактивни източници за лечение на туморите и се практикуваше широко в развитите страни, а в целия свят тези апарати бяха над десет хиляди. Те използваха като радиоактивен източник кобалт 60. Тъй като е метал, кобалт 60 не можеше да бъде използван за аерозолна атака, но Кадир обясни на Ал Фалид, че по-раншните модели на апаратите са използвали преработен цезиев хлорид, и му нареди да намери такива. Много от тях бяха подарени на страни от Третия свят с най-добри намерения като част от всякакви програми за подпомагане. Тези страни обаче имаха доста неефективно счетоводство и още по-слаба отчетност при бракуването на апаратурата.
През 90-те години в Гояния, Бразил, бяха прегледани повече от сто хиляди души, подложени на радиация, след като някакви вехтошари проникнали в изоставена сграда. Те разглобили стария апарат за лъчева терапия, който открили там, и изнесли някакъв прах, който светел в смъртоносно синьо. Този прах бил цезий 137.
«Чърчил» бе успял да осигури една пратка от осем глави за лъчева терапия от пристанище Арика в Чили и още шест от Уевак, Папуа, Нова Гвинея. Благодарение на връзките на Ал Фалид в Грузия към това количество беше добавен и един много по-голям товар. Цялата наличност бе достатъчна за шест големи бомби, които можеха да се пренесат в раници. По две за всеки от градовете, които Халид бе наредил да бъдат нападнати, ако Западът пренебрегне второто предупреждение.
Ал Фалид дръпна пердетата, за да се скрие от ярките светлини и шума от улиците долу, и горещо си пожела Западът да пренебрегне следващите две предупреждения. Лично той не би избрал Пекин за последното нападение, но олимпийските игри действително бяха силен магнит. Бе уверен, че предвижданията на пекинските власти за броя на очакваните гости ще се окажат точни. През критичните две седмици в града щяха да се струпат повече от три милиона зрители, атлети и официални лица. С изключение на верните воини на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, които щяха да бъдат ваксинирани, западният свят и другите неверници щяха да бъдат изтрити от лицето на земята.
74.
Сградата на парламента,
Канбера
Четиридесет и осем часа след нападението срещу Сидни новината за краткото посещение на американския президент в Канбера беше посрещната със смесени чувства.
— Поради съображения за сигурност американците не искат посещението да се обявява до последния възможен момент — каза министър-председателят и огледа министрите от кабинета около масата. — Така че засега да си остане между нас.
— Мамка му — промърмори директорът на изборната кампания на Либералната партия, който седеше на мястото си до стената в правителствената заседателна зала. Предстояха избори, за които се тревожеше, а със Сидни в развалини визитата на американския президент беше последното нещо, което му трябваше. — Господин премиер, няколко въпроса — обади се той, решен да направи всичко възможно, за да отложи посещението, но съвсем предпазливо, съзнавайки упоритата вярност на своя началник към великия и могъщ съюзник на Австралия. — Моите проучвания показват, че президентът Харисън не се приема много добре от електората, така че идването му ще бъде коз за опозицията. Като се има предвид подготовката за подобно посещение, ние няма да успеем още дълго да пазим тайната.