— Белият дом настоява визитата да се запази в тайна и аз се съгласих — ядосано отговори министър-председателят. Напрежението от последните два дни ясно си личеше.
Сидни направо бе спрял да функционира. Централната делова част на града беше буквално откъсната от северното крайбрежие, транспортната система бе в хаос, а движението — задръстено. Голямата болница «Роял» на северния бряг и деловият квартал в северната част бяха изолирани. Хиляди хора бяха уволнени, а водолазите още вадеха трупове от наводнените тунели. Австралийската борса се бе сринала заради опасения от бъдещи атаки. Лондонската борса и Уолстрийт също претърпяха доста загуби. Икономиката на щата беше разбита и заплашваше да повлияе на националната. Гневът от тесните връзки на Австралия със Съединените щати растеше, но министър-председателят упорито отказваше да дистанцира страната от политиката на президента Харисън.
— Посещението на президента Харисън няма да се обявява, докато аз не кажа — нареди премиерът и закри заседанието на кабинета.
На следващия ден до снимките с опустошенията от касапницата в Сидни вестник «Сидни Морниг Хералд» публикува на първа страница и една колонка със заглавие:
«ПРЕЗИДЕНТЪТ ХАРИСЪН ЩЕ ПОСЕТИ КАНБЕРА»
Мишел Жилард беше една от журналистките с най-добрите връзки в страната. Тя се добра до сензационната новина и я публикува ексклузивно за завист на голяма част от колегите й в парламентарната журналистическа галерия. Новината за предстоящото посещение само допълнително отчужди австралийците, шокирани от проведената срещу тях атака заради неотклонната подкрепа на политиката на американската администрация, презирана във все повече части на света.
Ахмад Рахман си купи вестници от будката в търговския комплекс «Айнсли». През последните осемнадесет месеца завербуваният от Ал Фалид младеж и другите двама членове на клетката бяха наели къща в тихото, залесено предградие близо до Паметника на загиналите във войните австралийци. Те не общуваха много, работеха на смени в телефонен клиентски център, никога не пропускаха датата за плащане на наема и се стараеха животът им да изглежда напълно нормален. За съседите си бяха обикновени млади мъже в добра форма, които се интересуваха от разходки в планините.
Когато Ахмад прочете репортажа на Мишел Жилард за предстоящата визита на президента Харисън, той отправи безмълвна благодарствена молитва към Аллах. Възможността, за която петте клетки по света се подготвяха и молеха, се беше паднала на него. След десет дни президентът на Съединените щати щеше да бъде в Канбера само за двадесет и четири часа, но Ахмад бе уверен, че това ще бъде напълно достатъчно.
«Президентът ще се придружава от шестстотин и петдесет души антураж и се очаква да вечеря с министър-председателя в «Лодж», съвсем близо до американското посолство, където ще отседне. На следващия ден, преди да отлети следобед от Канбера, президентът ще се обърне към двете камари на парламента. Австралийската федерална полиция отказва да коментира, а Министерството на отбраната не отговаря на обажданията на «Хералд», но източници, близки до участващите в планирането, подсказаха, че повече от петстотин полицаи ще бъдат подкрепяни от тактическата щурмова група на специалните части, както и от специалисти от армията и полицията, обучени да се справят с химични или биологични заплахи. Очаква се хиляди да протестират, но те ще бъдат държани настрана от резиденциите и от парламента, който ще остане затворен за обществеността по време на президентския престой. Кабинетът на премиера отказва да потвърди или отрече предстоящото посещение.»
Ахмад се усмихна. Когато едно правителство отказва да потвърди или да отрече, това означава, че информацията е вярна.
75.
Цинтао
Пътуването до Цинтао в провинция Шандун на близо осемстотин километра югоизточно от Пекин отне цял ден, но това не безпокоеше Ал Фалид. Той настоя да тръгнат много рано и шофьорът му се справи лесно с хаотичния трафик в Пекин. След като се измъкнаха от гъстия смог на столицата, те поеха на югоизток по огромните равнини на Северен Китай, където от векове селяните отглеждаха жито, памук и царевица. По обяд стигнаха до Хуан Хъ, голямата Жълта река, а малко по-късно и до град Инан, провинциалната столица. На югоизток величествено се издигаше свещената планина Тайшан, а на юг лежеше Куфу, родното място на Конфуций.