Клетката на «Ал Кайда» беше на позиция от три дни и когато първите лъчи на слънцето огряха евкалиптовите дървета по източните хълмове, Ахмад Рахман провери камуфлажа около скривалището и грижливо смени всички увехнали евкалиптови клонки. Пукнатината в скалите над лозето не беше дълбока, но достатъчна да побере тях тримата заедно с ракетите «Стингър», донесени преди Ахмад да прецени, че районът ще бъде претърсен, за да се осигури безопасността на президента Харисън.
При по-раншните си разузнавателни походи Ахмад осъзна, че проблемът, пред който бяха изправени войниците, заели се да защитават президента, беше всъщност географски. Като се изключи новото строителство около летището на Канбера и удължаването и укрепването на писта 35, този район на летището не се бе променил много от април 1940 година, когато от тогавашната малка военновъздушна база излитаха и кацаха самолети DC-3. По откритите полета все още пасяха коне и добитък, а цялото летище беше заобиколено от гъсто залесени хълмове и планини. За да се претърси щателно толкова голям район, щяха да са нужни много повече войници от отделените за кратката двадесет и четири часова визита. Ахмад беше взел предвид и това. Предишния ден един патрул беше минал на сто метра от скривалището им, но не стигна до тях. А сега се появи още един.
Рахман огледа района зад летището. На около километър в северна посока една патрулка беше спряла движението по Маджура Лейн, голяма артерия за летището, която го заобикаляше и свързваше предградието на Канбера с магистралата за Сидни. От южната страна беше затворена друга магистрала и колите стояха на опашка, дълга няколко километра. По-близо до града, по маршрута, който президентът щеше да използва, за да стигне до летището, бяха разположени десетки полицейски коли. Вероятно президентът вече е тръгнал, помисли си Рахман и се премести при двамата млади мъже, за да провери за последен път ракетите. После отново насочи бинокъла към боровата гора под него. Патрулът беше по-близо и все още вървеше нагоре по планинския склон към тях. Рахман фокусира бинокъла отново към района точно пред контролната кула на КАВС — Кралските австралийски военновъздушни сили. Районът от другата страна на пистата край цивилните терминали беше под строга полицейска охрана. Като допълнение към полицейското присъствие, бяха разположили екипи снайперисти, а на ключови позиции в района на летището и в близките хангари — щурмови екипи на специалните части. Водачи с кучета патрулираха специалния периметър, очертан около самолета на президента и цистерните за презареждане.
Ахмад завъртя бинокъла от цивилното летище към дългия път, който водеше към военновъздушната база. Полицаи на мотоциклети с проблясващи сигнални лампи ескортираха голяма бяла лимузина, на чийто преден капак се вееше австралийското знаме. Премиерът и неговата жена, помисли си Ахмад, докато фокусираше бинокъла още по` на юг. Няколко полицейски мотоциклета водеха кортежа, който вече беше стигнал до изхода от главната магистрала. Черните събърбани бяха следвани от два бронирани кадилака. Ахмад знаеше, че те са част от «обезопасения пакет», предназначен да се откъсне от десетте коли и останалата част от кортежа зад тях, ако бъдат нападнати. Единият беше примамка, но и двата имаха системи за поддържане налягането в гумите, херметизиращи системи за защита срещу химична или биологична атака и повече от дванадесет сантиметра броня за защита на президента от противотанкови гранати.
Ахмад отново погледна към боровата гора. Войниците се приближаваха.
— Вече са тръгнали — обяви главният стюард на президента Харисън. — Президентът и първата дама ще пристигнат след няколко минути.
— Слава богу — измърмори един от журналистите, придружаващи президента. Разговорите му с австралийския министър-председател за опустошението на Сидни и подкрепата на Австралия за Америка в Ирак бяха продължили много по-дълго от предвиденото.
Журналистите и другите служители чакаха вече цял час на определените за тях места в задната част на «Еър Форс 1».
— Канбера, наземен контрол, тук «Еър Форс 1», искам разрешение за пуск на двигателите.
— «Еър Форс 1», имате разрешение.
Главният пилот на президента, полковникът от авиацията Майк Мънро, се протегна към безбройните ключове на контролния панел над главата му.
— Стартирай номер четири.
— Клапаните отворени — отговори помощник-капитанът.
— Затвори, завъртане, налягане на маслото. — Инженерът видя, че индикаторът за налягането на маслото изгасна. Това беше процедура, която екипажът можеше да изпълни и насън.