— Номер четири стабилизиран, стартирай номер едно — заповяда полковник Мънро, доволен, че поредицата индикатори за деснобордовия двигател от външната страна сочат, че той работи нормално.
— Гвардия, за почест! — Почетната гвардия от сто войници отдаде отсечено чест.
На хълма зад Кралската военна академия оръдията на церемониалната артилерия забоботиха над столицата. Генерал-губернаторът, министър-председателят и техните съпруги стояха на пистата, когато президентският самолет започна да рулира.
— Контролна кула, Канбера, «Еър Форс 1», готов.
— «Еър Форс 1», имате разрешение за незабавно излитане от писта 35, свържете се с въздушен контрол, когато сте във въздуха. Беше удоволствие да ни гостувате. Приятен и безопасен полет.
— «Еър Форс 1», благодаря, приятен ден.
Майк Мънро закара президентския самолет до централната бяла линия на пистата, натисна спирачките и отвори дроселите наполовина, позволявайки на двигателите да наберат обороти. Удовлетворен, той освободи спирачките и бавно бутна и четирите дросела напред.
— Осемдесет възела — обяви помощник-капитанът. — V едно44.
«Еър Форс 1», алфата сред самолетите на този свят и символът на престижа и могъществото на Съединените щати на Америка, бе преминал точката, когато полетът можеше да бъде прекъснат.
— V две… — отчете по завъртялата се скала помощникът. Алфата се беше завъртяла за първи път.
Ахмад Рахман погледна нервно надясно. Сега войниците бяха само на стотина метра от позицията им. Един-двама от тях в нарушение на заповедта се обърнаха да гледат как излита президентският самолет.
— Не стреляйте, докато не ви кажа — каза Ахмад толкова високо, колкото посмя.
Бяха се упражнявали много пъти за този миг, но той почувства как сърцето му блъска, докато наблюдаваше приближаването на «Еър Форс 1». Това беше моментът на най-голяма уязвимост за всеки самолет. Голямата машина се движеше толкова бавно, та човек можеше да си помисли, че ще падне. Ахмад трябваше да потисне желанието си да стреля веднага.
Той изчака, докато самолетът мина тромаво покрай тях.
— Аллах акбар! Едно, две, три, огън! — отброи той.
Трите модерни ракети с топлинно насочване излетяха от пусковите тръби и миг по-късно двигателите им заработиха.
Високият звук в слушалките на «Еър Форс 1» изпрати студени тръпки по гърбовете на пилотите, защото сензорът за ракетна атака започна да примигва на таблото. За разлика от обикновените боинги 747 президентският беше оборудван с най-съвременна защита от ракети, а екипажът бе обучен точно за подобен случай. Полковникът от военновъздушните сили Майк Мънро реагира на мига и бутна ключето, за да задейства лъч от модулирана инфрачервена енергия, предназначен да поеме наближаващата ракета и да я обезвреди.
— Топлинни примамки! — нареди той спокойно.
— Пуснати.
— Метални ленти.
— Пуснати.
Сложната система за противовъздушна защита на «Еър Форс 1» може би щеше да е достатъчна, ако самолетът не летеше толкова ниско и ако ракетите не бяха три, а една или най-много две. Едната от тях беше объркана от инфрачервената защита на самолета, а втората — от внезапната поява на топлинните примамки. И двете пропуснаха целта и избухнаха на около километър над военен полигон, разположен на север от летището. Първата ракета обаче стигна до вътрешния двигател на левия борд на самолета и го взриви в ослепително кълбо пламъци.
Майк Мънро отчаяно се опитваше да възстанови контрола над улучения самолет, но с почти напълно отнесено ляво крило тежкият боинг 747 се килна назад и се понесе спираловидно надолу.
Зареденият с гориво «Еър Форс 1» се стовари на земята под ъгъл от четиридесет и пет градуса и избухна в опустошителни пламъци.
Лицата на участвалите в церемонията по изпращането станаха пепеляви. Дебел стълб дим се издигаше от северната част на летището, пожарните летяха към подходите за района. Огнеборците бързаха с мрачни лица, защото знаеха какво ще намерят. Милиарди хора щяха да гледат по телевизията безкрайното повторение на кадрите с дебелия стълб дим, издигащ се над евкалиптовите дървета.
77.
Овалният кабинет, Белият дом,
Вашингтон, окръг Колумбия
Ден след като кадрите, шокирали Америка, бяха показани по цял свят, ги последва съвсем различна картина, която накара арабските и мюсюлманските общности да потръпнат. Както вицепрезидентът Линдън Джонсън след убийството на президента Кенеди, така и вицепрезидентът Болтън повтаряше думите на президентската клетва след председателя на Върховния съд: