Болтън държеше да бъде сигурен, че предизвикателното му военно послание ще бъде разбрано напълно.
79.
Лондон
Изправен пред непреклонността на Запада и мълчанието на Китай по темата за човешките права, Кадир неохотно заповяда на Ал Фалид да осъществи плановете за второто завъртане на алфа в рамките на седем дни.
Подобно на лондонските атентатори, които на 7 юли се срещнаха на метро спирка «Лутън», преди да вземат влакчето за Кингс Крос и после да се разделят, за да взривят бомбите в раниците на гърба си, и клетката на Кадир в Лондон също се състоеше от местни. Всичките й членове бяха второ поколение британци, завършили едни от най-добрите университети в страната. Имаше дори един възпитаник на Оксфорд и носител на Синята награда за най-добър играч по крикет. Единственото общо между тях беше вярата. Всички бяха мюсюлмани, разгневени заради отношението към тях в собствената им страна и лъжите на британското правителство за нахлуването в Ирак.
Първите думи в сайта на «Лондонска вода» бяха любезно предоставени за четене на всички клиенти: «Главният воден кръг на Лондон е една от най-добре пазените тайни». Тази ирония не беше убягнала на хората на Кадир, готови да умрат за своя духовен лидер в новия джихад, който заливаше Европа. Картата на «Лондонска вода» показваше в подробности 83-километровия тунел, изкопан под Лондон. Там се посочваха местонахожденията на модерните пречиствателни станции в Ашфорд Комън, Уолтън и Хемптън и на всички центробежни помпи в Холанд Парк, Батърси и Брикстън. «Лондонска вода» осигуряваше и безплатен диск, който хората на Кадир бяха гледали безброй пъти. Те имаха свой човек, който работеше в модерната пречиствателна станция в Хемптън. И бяха готови да нанесат удара.
Махмуд ал Масри, водачът на клетката, и нейните членове бяха обзети от възторг. Бяха гледали видеозаписа на д-р Кадир и сърцата им се изпълниха с възхита към човека, който можеше да опустоши град като Сидни и да свали най-известния самолет в света. Могъществото на исляма беше във възход и времето беше подбрано много точно. След седмица Лондон щеше да бъде домакин на рок фестивал, организиран под формата на събрание за мир, което беше наречено «Скали на мира»45. Някои от най-известните групи се бяха съгласили да участват и площад «Трафалгар» щеше да бъде претъпкан. Преди да се издигнат преградите и да се поставят детекторите за оръжия, в четирите прочути фонтана щяха да бъдат разтворени хиляда топчета от светещия в синьо цезиев хлорид. Цветомузиката от сцената щеше да се смеси с неговите смъртоносни лъчи.
Освен това Махмуд планираше да пуснат още две хиляди топчета в две от пречиствателните станции, а последните четири хиляди да взривят в три раници. Най-малката щеше избухне колкото е възможно по-близо до китайското посолство на Портланд Плейс. Махмуд беше проучил подробно района. Посолството се намираше в центъра на Лондон, близо до Риджънтс Парк, Броудкастинг Хаус, главната квартира на Би Би Си, и до една от най-известните черкви на неверниците — «Ол Соулс» на любимия архитект на крал Джордж V Джон Неш. Мястото беше съвършено избрано.
Махмуд предвиждаше втората раница да бъде взривена в един от известните паркове на Лондон. Окончателното решение в кой точно зависеше главно от вятъра, но поради размерите и централното му местоположение Махмуд клонеше към Хайд Парк.
Последната раница щеше да бъде взривена върху покрива на сграда в Лондонското сити. Осемте ръждясали глави за лъчева терапия все още лежаха под леглото в стаята за гости в наетия от водача апартамент в Лийдс. Всеки член на групата знаеше, че ще умре, щом главите бъдат разглобени, но те с нетърпение чакаха следващия живот, когато щяха да се присъединят към своя велик пророк. Живот, в който нямаше да ги преследват в собствената им страна. Живот, в който нямаше да са принудени да гледат по новините как Западът избива братята и сестрите им в Ирак и Ливан.