Първоначално лондонските власти съобщиха, че единствените жертви на бомбите в градския Хайд Парк и деловия район на града са самите атентатори. Изказаха се предположения, че бомбите са избухнали преждевременно, преди атентаторите да успеят да влязат в някоя от чайните в парка или в претъпкана със служители сграда. В големия град всичко продължи както преди. Туристите почувстваха леко неудобство от затварянето на парка, но властите побързаха да го отворят пак, опитвайки се бързо да възстановят нормалния живот, така че гостите на града да не са недоволни. Атентаторите бяха взривили бомбите си в интервал от десет секунди, като първата експлодира в 7:50 сутринта.
По същото време, когато Хайд Парк беше отворен наново, д-р Пол Темпълтън, директорът на Портър Даун, военния изследователски институт, звънна на министър-председателя с лошата новина. Това не са били обикновени бомби. На оживените Оксфорд стрийт и Парк Лейн в Мейфеър, на Шафтсбъри авеню в Сохо и далеч на изток, на метростанцията на Фенчърч стрийт и чак при Лондонската кула, бяха открити облаци радиация.
Водещите на Си Ен Ен Моника Спалдинг и Ефрам Брукс бяха свикнали да отразяват катастрофи из цял свят, а това приличаше на обикновена терористична атака, при това провалена. Тогава включиха кореспондента на телевизията в Лондон Майкъл Дъфи.
— Майкъл, какво можеш да ни кажеш? — попита Моника.
На екрана водещите на предаването бяха сменени от висок мъж във вълнено палто и черен шал, застанал в Хайд Парк. Зад гърба му се виждаше двойна редица лондонски чинари с голи клони.
— Моника, това нападение все още предизвиква учудване у властите. Като изключим самите терористи и неколцина леко ранени в китайското посолство, няма данни за други пострадали. Но както можете да чуете, вият много сирени, а полицейското присъствие в града се увеличава.
— Заради страх от нови атаки?
— Може би, но още не сме получили никаква информация какво става.
— Значи бомбите са избухнали преждевременно?
— Това е първото предположение на властите, но тази теория започва да се подлага на съмнение от доста експерти, главно поради факта, че взривовете са били в интервал от секунди. Също така получихме все още непотвърдена информация, че голям брой хора са потърсили помощ при личните си лекари и в болниците с оплаквания от силно повръщане, гадене и диария. Изглежда, повечето са били на концерта «Скали на мира» на площад «Трафалгар» в неделя вечерта или живеят в района на Хемптън.
— Майкъл — намеси се Моника, — трябва да прекъснем, защото имаме връзка с кабинета на министър-председателя на Даунинг стрийт.
Картината от Хайд Парк се смени от пръскащи пред №10 фигури в защитни костюми, които бяха напълно безполезни срещу гама-радиацията. Тези изображения изчезнаха и се появи премиерът с каменно изражение. От двете му страни стояха вътрешният министър и кметът на Лондон.
— Докато не установим мащаба на случилото се, властите препоръчват евакуация на града. Вътрешното министерство ще координира евакуацията. Апелираме към всички граждани да запазят спокойствие. Мога да потвърдя, че на мястото на взривовете на бомбите беше открито радиоактивно вещество, цезиев хлорид, и сега се опитваме да определим степента на неговото разпространение. Съобщиха ми още, че цезиев хлорид е открит във фонтаните на площад «Трафалгар», както и в питейната вода около Хемптън. Уверени сме, че замърсената вода е ограничена в района на Хемптън и е малко вероятно да засегне и други райони. Вътрешният министър ще потвърди тази информация възможно най-бързо.
Апелът на премиера не беше послушан. Докато всички телевизии и радиостанции предаваха нещастието на живо, новината за «мръсните» бомби се разнесе из града със скоростта на светлината. Безшумен, невидим убиец се криеше във въздуха и лондончани, които иначе са стоици, се уплашиха. Ужасът беше съвсем явен. Хората се втурнаха по улиците, препълниха спирките на метрото и се блъскаха, за да се качат в автобусите. Минералната вода изчезна от рафтовете на супермаркетите, докато паниката постепенно обхващаше цялата страна. Акциите на Лондонската стокова борса рухнаха.
Моника Спалдинг беше видимо потресена, когато се обърна към своя колега.