Халиуел започна да се облича. Особено го интересуваше дали в добавка към кървавите плюски на едрата шарка ще се проявят и симптомите на ебола — ослепяващо главоболие и спазми в мускулите, мъчителни болки в стомаха, гадене, възпаление и пресъхване на гърлото, световъртеж, тахикардия, повръщане на кръв и непрекъсната кървава диария.
С тази прогноза за новия вирус и с обещаващите изгледи за действието на ваксината Халиуел изведнъж изпита дълбоко задоволство. Затова отиде при сиди плеъра, пусна Петата симфония на Бетховен и увеличи звука. Бетховен винаги усилваше усещането му за власт и провидение.
В Китай генерал Хо Фън, който председателстваше ежемесечната среща по безопасността на игрите, изгледа речта на американския президент с интерес и присмех. За срещата Хо Фън бе избрал Олимпийския център за ветроходни спортове в Цинтао. На огромния плакат на стената пишеше: «Един свят, една мечта».
Под плаката имаше дървено табло. Под надписа «Остават още» стоеше друг: «212 дни».
— Виждам, че американците не са много доволни от нашата космическа програма — започна той встъпителното си слово.
Освен представителите на Пекинския организационен комитет, полицията, Народната освободителна армия и разузнаването имаше и представители на военноморския флот, защото ставаше дума за състезанията по ветроходство в Цинтао.
— По-добре ще е да свикнат — продължи Хо със заплашителна усмивка. — Мислят си, че космосът им принадлежи, но няма да е за дълго. И така, как върви обезопасяването на пристанището?
Флотският капитан се поклони и започна презентацията със сателитна снимка на отбранителните съоръжения на пристанището.
— Принципът, който следваме, гласи: «по вода и суша» — обясни капитанът, — и докато полицията се грижи за положението на повърхността, ние ще поставим сто двадесет и петима водолази да охраняват кейовете и понтонните мостове, а преди всяко състезание или друга проява, ще проверяваме за мини или бомби. Извън пристанището ще патрулират разрушители и други съдове.
Дори на тази среща не всички официални лица имаха разрешение да знаят разположението на китайските подводници, но всички бяха впечатлени от изчерпателността на китайската подготовка.
— Добре — кимна генерал Хо, след като капитанът завърши информацията, а началникът на полицията очерта мерките за гарантиране на безопасността на сушата. Щяха да проверяват дори спасителните жилетки по фериботите, за да не би някоя да е подменена с бомба във вид на жилетка.
— Мога да ви доложа със задоволство, че тренираме и десет хиляди мишки, които ще проверяват храната на спортистите преди всяко сервиране. — Никой не се засмя, защото генерал Хо остана напълно сериозен. — Освен това в Пекин ваксинирахме срещу бяс 550 323 кучета. Тези игри не само ще бъдат най-големите, но и най-безопасните.
— Видяхте ли докладите за планираните протести? — попита Хо полицейския началник на Цинтао, след като срещата приключи.
— Групите за спазване на човешките права? — изкриви той устни презрително.
Хо кимна.
— Включително активистите за защита на животните и уйгурите, макар че те трудно могат да бъдат разграничени — добави подигравателно генералът. — Смажете ги, но извън обсега на камерите. Погрижете се да не могат да се съберат тук. Искам да се осигури специална охрана и на голямата меча ферма близо до Лао Шан. Сигурен съм, че ще съумеете да направите това без особени затруднения.
— Бъдете спокоен, генерал Хо — отговори полицейският началник с многозначителна усмивка.
Китайското гуанкси, или просто казано, връзкарство, действаше безотказно.
84.
Халиуел Тауър,
Атланта
Симон натисна бутона за отговор на интеркома. Днес беше в лошо настроение.
— Идвам веднага, Ричард.
Знаеше, че така страшно ще го ядоса. Това беше и целта, макар че тази сутрин щеше да направи последен опит.
— Да, Ричард — каза Симон, когато влезе в кабинета му.
— Всичко наред ли е за Ню Хемпшир? — попита той, без да вдигне поглед от документите, върху които работеше.
— Проверих резервациите. Ти и Констанс имате запазен апартамент в «Метропол». Еспозито продължава да отказва да говори с мен, така че не съм сигурна какво е положението при него — добави тя многозначително.
Халиуел вдигна очи от бюрото, а очите му бяха пълни със студена ярост.