Къртис вече го знаеше, но и Имран и Кейт скоро щяха да се уверят, че Кори Барино изобщо не беше средностатистически хакер. В действителния живот хакерите често бяха плахи хора, които обаче винаги търсеха признание сред своите колеги по страст. Ако успееха да проникнат в особено важна мишена като Пентагона или ЦРУ, както правеше Кори в миналото си на «взривател на байтове», те задължително разгласяваха това в киберпространството. За доказателство изнасяха част от информацията, която може да се намери единствено в системата на съответната организация. Колкото по-защитена е системата, толкова по-голямо е признанието. В сумрачния свят на хиперпространството взривателят на байтове беше герой.
Кори пусна програма, която да блокира повечето мрежи от средна големина, но за целта използва само частица от големите компютри «Крей» в мазето на ЦРУ. За няколко минути дешифрира файла с паролата на «Халиуел». Вътре беше и името на Фераро, но неговата парола също беше шифрована. След още няколко минути и милиони компютърни операции трепкането на екрана изведнъж спря.
Вместо него се появи: «Добре дошли, д-р Фераро». Бяха влезли.
— Откъде да започна? — попита Кори, когато в библиотеката с файлове се появиха десетина папки.
— Търся файл, който вероятно има много безобиден вид, но няма да може да се отвори, дори ако някой открадне паролата на Фераро.
— Има две възможности — каза най-накрая момчето. — «Архитектура покрай Пътя на коприната» или «Дуплекс».
— На латински «дуплекс» означава двойник — предположи Кейт.
— Където самотната нишка се сплете със своя двойник — добави Къртис. — Нещо ми подсказва, че Фераро не би избрал толкова явно име на файла, но пък той може да съдържа просто двойното счетоводство на Халиуел. Нека опитаме с архитектурата по Пътя на коприната.
— Каквото и да съхранява в папката, той държи никой да не го види, поне никой от «Халиуел» — обясни Кори след двадесет минути, докато големите компютри «Крей» продължаваха да извършват милиони високоскоростни изчисления едновременно. Внезапно летежът на цифри и символи върху екрана спря.
— Хладнокръвно копеле — беше единственото, което Къртис можа да каже, докато оглеждаше отделните файлове, озаглавени с имена като «Еър Форс 1» или «Цезиев хлорид».
— Да проверя ли дали е шифровал и тези?
Къртис кимна и Кори кликна на «Лондон». Файлът съдържаше поредица документи, включително чертежи на водоснабдителната система на града и разположението на пречиствателните станции. Имаше и карта на площад «Трафалгар».
— Всичко това е свободно достъпна информация, но когато се събере на едно място, ще е достатъчна, за да бъде затворен до края на живота му — въздъхна Кейт.
— В тази страна ги пращаме на електрическия стол.
— Варварско и прекалено бързо за него. По-добре да гние в затвора — отбеляза Кейт.
Къртис се наведе напред и кликна на папката, обозначена с «Пътувания».
— Изглежда, нашият приятел е в Пекин — заяви Къртис, след като отвори един имейл, потвърждаващ резервация за полет предишния ден.
— Да вляза ли в «Двойник»? — попита Кори с усмивка.
Малко по-късно на екрана се появиха всички сметки на компанията «Халиуел», но този път истинските.
— Кори, ти си гений. С останалото ще се заемем ние — каза Къртис, който забеляза файл, озаглавен «Болтън», към края на дървото с папки. Не искаше момчето да прочете информацията за президента.
— Сега ми плащат за това — подхвърли Кори и се ухили на Кейт, докато пишеше поредица кодови думи, които щяха да върнат Къртис обратно в системата. — Ако внимаваш и не промениш нещо, вероятно няма да усетят, че си бил вътре. Ако обаче Фераро е единственият, който има достъп до тези файлове, информацията за датата и часа на ползването им може да го предупреди. — След тези думи Кори си тръгна.
— Боже мили! — измърмори Къртис. Подкупите за Болтън, тогава още вицепрезидент, бяха суми от порядъка на милиони, прехвърляни в банка на Бахамските острови. Къртис кликна на файл, озаглавен «Срещи», и отвори най-новия. На медиаплеъра му трябваха няколко секунди, за да тръгне. След това се разнесоха гласовете на Болтън и Ричард Халиуел, които никой не можеше да сбърка.