Вашингтон, окръг Колумбия
Ушите на Ранди Бейкър, младия помощник в кабинета на председателя на камарата, се наостриха, когато забеляза внезапната суетня. Срещите с някои от най-силните хора във Вашингтон се отмениха внезапно, което можеше да означава единствено, че се е случило нещо важно. Бейкър се изненада, когато посетителите се представиха сами. Никога не беше чувал за някой си професор Сайед, нито за Къртис О'Конър, но и двамата веднага бяха поканени в кабинета на председателя.
— Трябва да призная — сериозно заяви Дейвис Бъртън, след като Къртис му пусна записа и го информира за опасенията си от прикриване на аферата, — че това със сигурност е най-голямата конституционна криза, пред която САЩ са се изправяли някога. И не бих искал да ви обидя, господа, но ако не бяхте донесли записа, едва ли щях да ви повярвам — добави той. — Въпреки че нямаше да е за първи път, когато хора на високи постове са били съблазнявани от властта и парите.
— Дейвис, мисля, че Том и Къртис са прави — заговори Имран. Аз също не съм от хората, готови да прикриват нещата, но разобличаването на президентското участие в нещо с мащабността на пекинската конспирация ще навреди много не само на Съединените щати, но и на други нации. Икономическите последици ще направят рухването на Уолстрийт през 1929 г. да прилича на малка вдлъбнатина по пътя, а антизападните чувства направо ще експлодират. Това е един от онези редки случаи, когато истината не е в обществен интерес. Проблемът е, че ако Болтън бъде обвинен, а няма съмнение, че това трябва да стане, не виждам как ти и твоите колеги можете да попречите подобно нещо да се разчуе.
Големият държавник от Юга замълча, чудейки се как да се справи с тази криза по начин, който да не навреди на нацията и западния свят.
— Но не е само това — добави Къртис. — Ако съм разбрал правилно процеса на импийчмънт, президентът Болтън ще продължава да изпълнява функциите си, докато Сенатът не реши дали е виновен или не. Ние не можем просто ей така да нахълтаме в Овалния кабинет и да арестуваме президента.
— Ако всичко не беше толкова истинско, от тази история щеше да излезе страхотен сценарий за филм — измърмори Дейвис Бъртън. — Вие ми подсказахте една идея. Реализацията й зависи от това дали ще успея да привлека колегите на моя страна. За всички нас ще е важно те да си мълчат, докато не бъдем готови да действаме. Има една малко известна част от конституцията, която позволява на един-единствен човек да арестува президента. Но вие сте прави — добави той, — не е разумно арестът да се извърши в Овалния кабинет.
Стратегията беше много рискована, оправдана единствено от извънредни обстоятелства — ако президентът или вицепрезидентът се окажеха забъркани в криминална дейност.
Щом посетителите на Бъртън си тръгнаха, любопитството на Ранди Бейкър се усили, защото изведнъж всички срещи на председателя бяха отменени. Ранди тръгна надолу по коридора, за да намери спокойно място, където да използва мобилния телефон, който неговият щедър ментор му беше осигурил. Политиката е такава, каквато е, и той предчувстваше, че кариерата му ще бъде много вълнуваща.
Когато излязоха от кабинета на председателя, Къртис включи отново телефона си и откри тревожно съобщение от Кейт. Шишенцата със смъртоносната ебола-шарка, както и тези с ваксината, бяха изчезнали заедно с Долински.
92.
Лабораториите на «Халиуел»,
Атланта
Кейт Брейтуейт пусна обеззаразяващия душ и остави водата да тече по визьора и останалата част на защитния й костюм. Чувстваше се зле, но се насили да запази спокойствие и устоя на подтика да съкрати душа. Ругаеше се наум, че не вдигна тревога още тогава, когато попита д-р Долински защо приготвя толкова много шишенца с вируса и защо ваксината се произвежда експериментално.
Кейт взе асансьора до тридесет и седмия етаж и натисна звънеца до ключалката и отвора за чип карти. Нито тя, нито Имран получиха карти, програмирани за достъп до светилището на Халиуел.
— С какво мога да ви помогна? — чу се гласът на Симон.
— Аз съм Кейт Брейтуейт.
След ясно доловимо щракване Кейт бутна тежката червена врата. Симон не седеше на бюрото си, а вратата към кабинета на Халиуел бе открехната. Жената се беше изправила до писалището на шефа си с голяма чаша уиски в ръка, вторачила поглед навън към планината Стоун.
— Симон, знаете ли къде е д-р Долински?
— Не, и не ми пука. През последните две седмици не се е мяркал — отговори Симон и залитна, докато се обръщаше.