Кейт осъзна, че жената плаче.
— Добре ли сте? — попита тя. Нямаше впечатлението, че Симон Карстеърс е от хората, които плачат.
— Ще се оправя, макар че ще си отида скоро. Предполагам, че ще бъда заменена — профъфли Симон завалено. Молбата за работа, която беше намерила в бюрото на Ричард, лежеше най-отгоре.
— Съжалявам, наистина. Мога ли да попитам защо? — поинтересува се Кейт, изненадана да открие, че жената здравата се налива.
— Да, така или иначе скоро всички ще научат. Д-р Халиуел реши да ме смени с по-млада жена — обясни Симон, защото алкохолът беше разхлабил хватката, с която обикновено пазеше частния си живот от чужди погледи. — Което е чиста неблагодарност след всичките години, които му отдадох. Но такъв е животът, скъпа. Трябва да ти кажа, че той е безскрупулно амбициозно копеле, а аз винаги съм се лъгала, че на мен това няма да ми се случи. — Тя отиде с несигурни крачки до барчето на Халиуел и се върна с полупразна бутилка «Чивас Регал».
— Няма ли да се борите? — попита Кейт, изненадана от внезапната промяна в поведението на яростната Симон.
— Мислих за това. Достатъчно съм набрала на нещастното лицемерно копеле, за да го пратя четири пъти по дяволите, но знаеш ли какво? Аз стоя над тия неща. — Думите й се сливаха. — Той е ужасно скапан любовник и ако някоя друга желае да прескача малката му превзета жена, когато тя стане първа дама, за да стигне до него, да заповяда. Аз лично имам едно чудесно малко местенце на Бахамските острови и се махам оттук.
Кейт вече не слушаше дрънканиците на Симон. Тя се бе втренчила в покрива на лабораториите с четвърта степен на защита. Нещо не беше наред и накрая тя разбра какво. Сега, когато гледаше към лабораторията от тридесет и седмия етаж, нейният покрив се оказа значително по-голям от района, който тя, Имран и Долински използваха. И не само това: Кейт можа да преброи два пъти повече вентилационни системи.
— Има ли и друг вход към обезопасените лаборатории? — попита тя.
— Защо се интересуваш? — изтрезня малко Симон.
Тъй като не отрече направо, Кейт реши да я притисне малко.
— Хайде да седнем — предложи тя и тръгна към кожените кресла. — Вижте, зная, че в момента сте разстроена, и искрено съжалявам, че ще напуснете, но някои от програмите, които се провеждат тук, може да не са такива, каквито изглеждат. Моите колеги и аз смятаме, че Ричард Халиуел е забъркан в опасни и незаконни действия. Ако е така и вие го прикривате, тогава вероятността да стигнете до Бахамите е твърде малка. От друга страна, ако ни помогнете, ще останете на свобода — заяви Кейт и извади значката на ЦРУ.
Симон се втренчи навън в спускащия се мрак.
— Защо не — промърмори и потърси ключа за асансьора във все още отвореното чекмедже на бюрото. — Винаги съм се чудила какво има долу, но първо трябва да отида до тоалетната, скъпа.
Беше удивително как алкохолът сваля лустрото, помисли си Кейт и натисна бутона за бързо избиране на Къртис.
— Не мога да говоря дълго — започна тя. — В кабинета на Халиуел съм. Симон е къркана, но ще ми покаже асансьор, който смятам, че води в друга лаборатория на гърба на нашия комплекс.
— Къде е Халиуел?
— Ще се върне чак вдругиден. Трябва да затварям — приключи разговора Кейт, защото не искаше да рискува Симон да излезе от личната тоалетна на Халиуел и да я завари да говори по телефона.
Халиуел слезе по стълбичката на частния си самолет веднага щом кацна на пистата на летище «Хартфийлд-Джексън» в Атланта и тръгна с големи крачки към макларъна, който служителите на летището бяха докарали пред ВИП терминала. Докато караше бързо към седалището на компанията си, мозъкът му работеше на бързи обороти. Беше планирал да се прибере след два дни, за да надзирава изпращането на шишенцата с ебола-шарката и ваксината за Пекин, и в друг случай посещението на професор Сайед в кабинета на председателя на камарата във Вашингтон нямаше да го притесни. Халиуел знаеше, че двамата споделят едно и също погрешно мнение за войната в Ирак. Ала появата на агента на ЦРУ, който отговаряше за програмата «Плазмид», и отмяната на цялата дневна програма на председателя веднага щом двамата му посетители са си тръгнали, предизвика тревога у него. Халиуел вече беше решил, че на тази надута кучка Брейтуейт и на Долински ще се случи тежко лабораторно произшествие веднага щом шишенцата с ебола-шарка се озоват в самолета на път за Пекин, но преди това трябваше да се увери, че с вируса и ваксината всичко е наред.
На Симон й бяха нужни три опита, докато успее да вкара ключа в ключалката, но накрая асансьорът ги свали в малко мазе, пред още една тежка врата от неръждаема стомана, заключена с комбинационна ключалка.