— Сменя комбинацията на всяко първо число от месеца, но винаги използва една и съща поредица числа за всички ключалки. И ако тази не е по-специална… — обясняваше Симон, докато опипваше всеки бутон, преди да го натисне. — Voila… — Вратата се завъртя настрани, откривайки дългия тунел към частните лаборатории на Халиуел. Отвориха втората тежка врата в далечния край на тунела и Кейт ахна, щом се озова в обстановка, която й беше добре позната.
— Това е подготвителна зона с трета степен на защита — определи тя, докато гледаше синия защитен костюм на Халиуел с регулатора и галошите, готови за употреба.
— Какво, скъпа?
— Няма значение — каза Кейт, готова да си тръгне.
— Не искаш ли да видиш какво има оттатък? — попита Симон, сочейки с несигурна ръка към вратата с въздушен шлюз, на която бе изрисуван международният знак за биологична опасност.
— Видях достатъчно — отвърна Кейт, докато заключваше вратата. После поведе Симон обратно по дългия тунел, откъдето бяха дошли.
Стоманеносивите очи на Ричард Халиуел се присвиха, когато съзря полупразната бутилка уиски и отвореното чекмедже на писалището. Ключът за асансьора го нямаше. Халиуел отключи другото чекмедже, където държеше пистолет «Лугер» за всеки случай. Пусна го в джоба си и натисна бутона за асансьора, а после долепи ухо до вратите. Механизмът работеше. Който и да е там долу, беше забравил ключа в ключалката. Две минути по-късно той излезе от асансьора и видя на двеста метра от себе си Кейт и Симон да крачат към него.
— Брей, брей, брей, кого виждам? — презрително изсумтя Халиуел.
Симон залитна към едната стена на тунела. Сърцето на Кейт едва не спря, когато се обърна и погледна зад гърба си. До далечната врата имаше най-малко осемстотин метра, а от другата страна беше заразната лаборатория. Преднамерено бавните крачки на Халиуел отекваха глухо по бетонния под, а гласът му ехтеше в стените.
— Д-р Брейтуейт, обещавам, че съвсем скоро ще се върнете там.
Без да обръща внимание на Симон, свлечена до стената на тунела, той почувства прилив на сили, докато приближаваше към Кейт. Хрумна му нещо друго.
— Кучко, преди да ти бия ебола-шарка, ще видя как изглеждаш гола и вързана за количка — прошепна й той. Почувства как получава ерекция и извади лугера от джоба си.
93.
Лабораториите на «Халиуел»,
Атланта
Къртис почувства, че стомахът му се свива, докато белият цивилен «Лиърджет 60» рулираше по пистата и накрая спря до черен самолет от същата марка, но с ясно забележимото златно Х на опашката. Дали Халиуел не се е върнал по-рано, запита се той.
Специалният агент Роб Бауър, оперативен служител на ФБР, ветеран с изсечени черти, работеше с Къртис повече от двадесет години. Сега той го очакваше със заповед за обиск на Халиуел Тауър и за арестуването на магната.
— Халиуел пристигна преди четвърт час — съобщи Роб, докато се качваха в цивилната му кола. — Имаме подкрепление от полицейското управление на Атланта, но ги оставих малко по-далече, защото исках да разбера какви са ти плановете.
Две тъмносини патрулки с познатата червена ивица на полицейското управление в Атланта бяха паркирали на известно разстояние от главния вход на фармацевтичната компания «Халиуел». Роб Бауър много добре знаеше, че входът е под непрекъснато наблюдение.
— Наясно си, че ако арестуваме този тип, лайната ще се разлетят навсякъде — продължи Роб, докато изкарваше колата от паркинга пред ВИП терминала.
Къртис кимна. Между двамата съществуваше безгранично доверие.
— Меко казано, друже, ще трябва да ми се довериш. Халиуел не е единственият високопоставен човек, забъркал се в криминална дейност, но ние, Роб, трябва да стигнем там бързо. Имам усещането, че животът на един от агентите ми е в опасност.
Роб Бауър постави малка сигнална лампа, проблясваща в синьо, на покрива и се включи на честотите на двете патрулки. Времето за предпазливост отдавна бе свършило и двамата се надяваха, че звукът на приближаващите сирени щеше да накара Халиуел да се замисли.
Дълбоко в тунела под Халиуел Тауър нито д-р Халиуел, нито двете жени, които той беше подкарал към металната врата, чуваха нещо друго, освен звука от крачките си, които отекваха в дебелите бетонни стени.
Халиуел заплашително насочи пистолета си към Кейт.
— Първо ти! Качвай се на количката! — заповяда. Докато държеше главата й на прицел, той затегна коланите около глезените й с едната си ръка, а после повтори операцията и с китките. — Хайде сега ти! — изсумтя и пренесе вниманието си към Симон. При първия си опит тя падна, а количката се блъсна със силен трясък в облицованата с плочки задна стена на подготвителното помещение.