94.
Международното летище,
Пекин
— По работа или за развлечение, мистър Фераро? — попита младата китайска граничарка на много приличен английски.
Почти веднага след спечелването на домакинството китайското правителство беше организирало курсове по английски за всеки служител, който щеше да общува с чужденци. Нищо не трябваше да попречи на пекинската олимпиада да «бъде най-добрата за всички времена». Игрите бяха пропускът на Китай за XXI век.
— По работа — отговори любезно Фераро.
Жената се усмихна отново, когато сравни лицето му с това на снимката в американския му паспорт.
— Приятно прекарване.
Салонът за пристигащите на пекинското летище бе препълнен с хиляди хора, дошли за церемонията по откриването на игрите, която щеше да се проведе само след шест дни. Ал Фалид тръгна направо за паркинга пред терминал №2, където го чакаше един от хората на Халид Кадир.
— Всичко наред ли е? — попита Ал Фалид, взимайки от посрещача си чантата, в която имаше един «Валтер» П38.
Шофьорът кимна.
— Нашите хора са подготвени и всички имат достъп до вентилационните системи. Прибрахме ваксината от пристанището в Цинтао и я раздадохме на хората тук и в Синдзян — докладва той, докато изкарваше колата от паркинга на терминала.
Беше почти полунощ, когато пристигнаха, но Пън Ю, садистичният управител на мечата ферма на «Ал Кайда», беше буден и ги очакваше.
— Долински пристигна ли? — попита Ал Фалид.
— Спи, господин Флид — отговори Пън Ю.
— А служителите?
— Мечата ферма затворен, както иска, господин Флид, и служители даден дни за игрите.
— А багажът на Долински?
— Много сандъци, господин Флид. В склада зад клетките.
— Ю, добре си се справил. И ти можеш да си вървиш по случай игрите, но ми трябват ключовете ти — каза той, а после се обърна към шофьора. — Ела утре да ме вземеш. — Защото за онова, което Ал Фалид възнамеряваше да направи, не му трябваха свидетели.
Когато управителят и шофьорът си заминаха, Ал Фалид се върна в стаята си и извади валтера от малката чанта. Провери дали пълнителят е зареден и се усмихна, докато навиваше заглушителя. Халид Кадир не е прав, помисли си той. Подобно на Осама бин Ладен преди него, уйгурският микробиолог бе станал притегателна фигура за мнозина в потъпкания мюсюлмански свят. Но Кадир грешеше, като смяташе, че може да се преговаря със Запада, както не беше прав и за това, че човек като Долински трябва да бъде пощаден. Ал Фалид се страхуваше, че когато грузинският учен осъзнае страховитото опустошение, което вирусът му е предизвикал, ще се разприказва, както направиха хората, работили по проекта «Манхатън» за създаването на ядрена бомба. Всичко, което би могло да насочи неверниците към самоличността на Амон ал Фалид в Съединените щати, трябваше да бъде елиминирано.
Той се промъкна до стаята на Долински и пъхна главния ключ в бравата. Вратата изскърца, когато я бутна да се отвори, но можеше да не се тревожи. Юнашкото хъркане на грузинеца разтърсваше тънките стени. Ал Фалид насочи цевта на валтера към тила на Долински и от няколко сантиметра натисна спусъка два пъти. Оръжието имаше силен откат.
95.
Лабораториите на «Халиуел»,
Атланта
Халиуел стоеше до стола от неръждаема стомана пред работната маса. Той взе защитния си костюм и ритмично го размаха пред Кейт в такт със симфонията. По тънките му устни играеше заплашителна усмивка, докато със свободната си ръка правеше жест, че уж бие инжекция. На Кейт й прилоша, когато Халиуел тръгна към нея, сваляйки ципа си.
Щом Къртис и специален агент Бауър излязоха от асансьора, придружавани от двамина патрулни полицаи, те чуха началните тактове на Петата симфония на Бетховен. С изваден пистолет Къртис се хвърли в тунела. Беше празен. Музиката се носеше от полуотворената врата в края му, на около осемстотин метра от тях.
Тъй като беше в по-добра форма от другите трима мъже, Къртис ги бе изпреварил с около двадесет метра, когато стигна до вратата, приведе се и използва силата на звука на уредбата, за да се приближи незабележимо. Помещението, което приличаше на ниша със завеса в приемно отделение на болница, беше празно, но по-нататък имаше още една полуотворена масивна врата.