«Аллах акбар! Аллах акбар!
Бог е велик! Бог е велик!
Ешхеду елля иляхе илял Аллах ешхеду енне Мухам медур расулю Аллах.
Свидетелствам, че Аллах е един, свидетелствам, че Мохамед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е негов пратеник и раб.
Ас салаату хаирун минан маум.
Молитвата е по-добра от съня.»
Д-р Халид Кадир се дръпна встрани от телохранителите си, които започнаха да вадят молитвените си килимчета. Той постла своето върху парче камениста земя и притисна чело в него, а после се надигна до седнало положение. В края на салат-ал-феджар, ранната утринна молитва, първата от петте за деня, Кадир погледна най-напред през дясното си рамо към ангела, който записваше добрите му дела. «Ас салааму алейкум уа рахматолу. Нека мирът и Божията благословия бъдат с теб.»
После погледна през лявото си рамо към ангела, който записваше грешните му дела, които се стремеше да сведе до нула. Трите мисии срещу неверниците за предупреждение и окончателната мисия не се смятаха за грешни. В края на краищата, бяха наредени от Аллах. «Ас салааму алейкум уа рахматолу. Нека мирът и Божията благословия бъдат с теб.»
След като свърши с молитвите, д-р Кадир нави молитвеното килимче и седна, за да изчака връщането на разузнавачите. Усмихна се с благодарност, когато един мъж от неговата група се появи с очукана алуминиева чаша вдигащ пара зелен чай, а после насочи мислите си към обсъжданията с Ал Фалид. Надяваше се подготовката за всички предупредителни атаки да е напреднала. От кодираните съобщения, които си разменяха с Ал Фалид в анонимни интернет чатове, вече знаеше, че годните за плаване в океана влекачи бяха спазили графика и няколкото скъпоценни товара бяха доставени без проблеми. Разреши си мрачна усмивка. В дълбините под вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница. Това направо щеше да подлуди неверниците.
9.
Халиуел Тауър,
Атланта
— Чък, радвам се да те видя — каза Ричард Халиуел, без да влага никакви чувства в думите си, докато водеше Болтън към кожените дивани в единия край на гигантския си офис. — Добре ли мина срещата? — попита и натисна бутона на дистанционното. След това прекоси дебелия килим до добре зареденото с напитки барче, което бавно започна да излиза от една от стените.
— Много добре — отговори провлечено, по южняшки вицепрезидентът Болтън. — Поне Националната оръжейна асоциация е на наша страна, което не може да се каже за някои от предателите, които живеят около Вашингтон — добави той, все още ядосан заради отказа на О'Конър да приеме неговото мнение за заплахите на Халид Кадир.
Халиуел кимна одобрително, докато подаваше на вицепрезидента кристална чаша с бърбън «Илая Крейг» и лед.
— Чък, нашият проблем е, че сме прекалено честни и открити. Ако не внимаваме, американците ще платят много висока цена. И не терористите ме тревожат, а шибаните китайци. Прочете ли доклада ми?
Вицепрезидентът кимна, докато се наслаждаваше на осемнадесетгодишния бърбън. Двама от най-влиятелните мъже във Вашингтон, обсебени от желанието за власт и непоклатимо убедени, че Съединените американски щати са еталон за света, се бяха събрали на едно място. С приближаването на президентските първични избори, които щяха да решат кой да бъде кандидат на републиканците за Белия дом, тяхното ревностно съперничество щеше да избие на повърхността, но в момента заплахата от китайското надмощие над Щатите ги караше да пеят в хор по нотите на една и съща опасна ария.
— Съгласен съм с теб. Мюсюлманите са изостанали — разпокъсана тълпа с негодна религия. — Вицепрезидентът Болтън изобщо не беше религиозен, но станеше ли дума за войната срещу тероризма, той разиграваше пред обикновените американци и особено пред южните баптисти силна вяра в ролята на Всемогъщия за съдбата на страната и не пропускаше всеки път да очерня исляма. — Китайците обаче не са ограничавани от религия и това ги прави още по-опасни.
— По този въпрос не мога да не се съглася изцяло — отговори Халиуел, отпивайки голяма глътка от своята чаша.