Президентът кимна замаяно.
Сержантът на Конгреса, придружаван от двамата агенти от тайните служби, съпроводи президента до една странична врата, където вече чакаше кола. Дейвис Бъртън бе настоял масмедиите да не излъчват кадрите с арестувания президент, когото очакваха да излезе от залата след речта му. С мрачна решителност Бъртън тръгна към залата, за да говори вместо президента.
— С дълбока тъга трябва да обявя на вас, моите съграждани, и на света, че президентът на Съединените щати беше арестуван.
В галерията за зрители се чуха високи ахвания.
— Като вицепрезидент и като държавен глава, президентът Болтън е бил замесен в сериозни криминални престъпления, включително взимането на милиони долари подкупи. — Съобщението с внимателно подбрани думи позволяваше по-нататъшно уточняване, ако пекинската конспирация излезеше на бял свят. — Предполагам, че мнозина ще попитат защо не беше започната процедурата по импийчмънт. В този случай престъпленията са толкова сериозни, а доказателствата толкова необорими, че когато преди малко те бяха представени на президента в кабинета на председателя на Камарата, той не можа да се защити.
Дейвис Бъртън изчака, докато ужасеният шепот в галерията престана.
— Поради липсата на вицепрезидент постът на президент се полага на мен като председател на Камарата на представителите, който е следващият по значимост пост в страната. Макар че в миналото съм се опитвал да спечеля този пост, никога не съм искал да го заема при подобни обстоятелства. Обаче точно както демократичният процес, който е гръбнак на нашата велика страна, определи резултатите от изборите, в които участвах и изгубих, така една малко известна част на конституцията разрешава арестуването на непокорен президент от сержанта на Конгреса. Сега не е време за предизборни крамоли, сега е време за лекуване на раните. Ако колегите ми пожелаят, аз ще издигна отново кандидатурата си за този велик пост. Междувременно нямам намерение да решавам важни въпроси от вътрешната политика в месеците до следващите избори. В областта на външната политика ще направя всичко по силите си, за да възстановя доброто име, с което някога се ползвахме сред хората, с които споделяме тази планета. Спомням си какво каза веднъж големият президент Хари. С. Труман точно от това място: «Организацията на обединените нации, най-голямата надежда на света за мир, излезе от тези години на изпитания по-силна и по-полезна от всякога. Свободните нации се обединиха срещу усилията на комунистите да скъсат Хартата»47.
Съжалявам, но трябва да призная, че през последните месеци Съединените американски щати са държавата, която се опитва да скъса Хартата. Онзи ден прочетох един доклад на Центъра за мир «Перес», според който седемдесет процента от палестинците и израелците искат да бъде постигнат мирен договор и изненадващо много от тях са «за» създаването на палестинска държава. Това ми подсказва, че най-голямата пречка за мира в Близкия изток са самодоволните политици и малцинствата екстремисти от двете страни. Центърът «Перес» е организация, чиято цел е да събира израелците и палестинците, за да работят заедно и да споделят идеи в области като земеделието и бизнеса. Но има нещо още по-важно: целта е да се даде възможност на палестинците и израелците да се опознаят, да разбират и уважават различните си култури. Няма да прочетете за това в медиите, но млади хора завързват приятелства по спортните терени. Смесени отбори от палестинци и израелци играят срещу други смесени отбори. Ако тази добра воля може да се използва, както се прави в Обединените нации, и ако мога да харча по милиард долара на седмица за здравеопазване и образование, вместо да бомбардирам народите на Ирак и Ливан, тогава независимо какво ще решат моите съграждани — дали да остана в Белия дом, или да си вървя — ще бъда много щастлив човек.
Бъртън направи пауза, когато демократите и мнозина от собствената му партия започнаха да ръкопляскат. Шокът от ареста на президента още не се бе уталожил, но Дейвис Бъртън беше уважаван човек сред двете партии и той, изглежда, даваше надежда за едно по-мирно бъдеще не само за Съединените щати, но и за целия свят.
— Не съм съгласен с методите на д-р Кадир, но той е прав в твърдението си, че палестинските семейства имат същите стремежи, както всички останали. В тази страна приемаме за даденост, че можем да се запишем в училище или университет. Много палестински деца биха жертвали дясната си ръка, за да имат същата възможност. Досега беше пролята прекалено много кръв, затова е крайно време да намерим общ език с другите култури. Точно както ние не бихме търпели чужда армия около река Потомак, може би трябва да помислим за изтегляне на нашите войски от светите за мюсюлманите земи. Възнамерявам да се опитам да намеря изход с помощта на посредници от Обединените нации.