Объркан и недоумяващ как е възможно натрапникът да се върне толкова бързо при кирпичената стена, Ал Фалид бързо стреля три пъти към процепа в нея. Кейт изстена, когато един от куршумите облиза рамото й, но потисна болката, легна на земята и отговори на огъня.
Къртис броеше изстрелите, докато си пробиваше път нагоре през боровата гора. Беше на десет метра над мъжа, когато Кейт отново стреля. Давай, момиче, помисли си той. Виждаше мъжа през клоните на дърветата и когато той отвърна на изстрелите, успя да зърне и лицето му на светлината от прибора за прицелване. Къртис винаги би разпознал този нос. Ал Фалид стреля по Кейт още два пъти и тогава се чу звучно изщракване. На по-малко от пет метра от мъжа, който се готвеше да унищожи цивилизацията, Къртис се прицели спокойно и стреля. Ал Фалид се хвана за корема, а пистолетът и новият пълнител паднаха върху боровите иглички.
— Кейт! Аз съм, не стреляй! — извика Къртис, знаейки, че Кейт ще стреля отново.
Ал Фалид посегна към пистолета, но Къртис го изрита извън обсега му.
— Това е за Бил Крофърд, господин Фераро ал Фалид.
Очите на Амон се разшириха от страх. Къртис не изпита вълнение, когато стреля веднъж между тях.
— Кейт! Ела тук горе, но не се надигай много! — нареди Къртис, обърна се към жилищния блок и се запита къде ли се крие Долински. — Прикривай ме — каза й той, щом стигнаха края на гората близо до сградата.
С гръб към стената Къртис се запромъква по покритата алея и с ритник отваряше всяка врата подред. Когато влезе в последната стая, видя потъналото в кръв тяло на Долински върху леглото.
— Прострелян е два пъти в тила. Предполагам, че това е работа на Ал Фалид. Няма и следа от шишенцата. Моля се да са още тук.
Беше нужен само един изстрел, за да разбие слабата ключалка на административната сграда. Но вътре намериха единствено магазинче с прост тезгях за продажба на продукти от сушена меча жлъчка и заведение, в което се поднасяше основно супа от меча жлъчка. Супата, приготвена от сушена меча жлъчка, струваше два долара и петдесет, но ако жлъчката е прясна, излизаше двеста юана. Кейт и Къртис знаеха, че цената не е от значение за онези, които ценяха предполагаемите лековити качества на ястието.
— И искат водещо място в двадесет и първи век — измърмори Къртис. — Шибани варвари. — Когато се обърна към Кейт, забеляза, че през ризата й се просмуква кръв. — Ти си ранена — тревожно отбеляза той.
— Само драскотина — оправда се Кейт.
— Аз ще преценя — настоя Къртис, накара я да седне на дървената пейка и започна да разкопчава ризата й.
Кейт вдигна очи към него и се усмихна.
— Не сега, скъпи — прошепна тя.
— Права си — съгласи се Къртис и също се усмихна. — Когато се измъкнем от тоя лайнарник, в колата има аптечка за първа помощ. Единственото място, където не сме търсили, е дворът за мечките.
Кейт се почувства зле, но не толкова от смрадта на меча жлъчка и екскременти, колкото от ниските болезнени писъци на затворените в клетки животни. Тя и Къртис се спряха за малко пред една от клетките, в която красиво мече бе стегнато в някаква средновековна примка и от местата, където кожата му се беше протрила, течеше кръв. В очите на измъчената мечка се четеше същия въпрос, както в очите на Мавърик и останалите човекоподобни маймуни: защо? Двамата с Къртис никога нямаше да забравят тази гледка.
— Всички са тук — каза Къртис, след като преброи смъртоносните шишенца, към всяко от които имаше прикрепена спринцовка, но нито той, нито Кейт се почувстваха спокойни. Пекин все още беше на осемстотин километра оттук.
В покрайнините на град Джинан, столицата на провинцията, попаднаха на първия полицейски контролен пост, поставен заради игрите. Младият китайски полицай махна на Къртис да спре и тъкмо му поиска документите, когато се приближи един по-възрастен негов колега. Последва кратка размяна на реплики на мандарин и по-възрастният посочи към дипломатическите номера.
— Много се извинявам — каза младият полицай с усмивка, върна паспорта на Къртис и му махна да продължава.
Следващият контролен пост беше на Жълтата река, но отново им махнаха да минават.
Когато пристигнаха на пекинското международно летище, ЦРУ вече ги чакаше. Кейт и Къртис се качиха в самолета с чувство на облекчение, но чак след като се увериха, че служителите на посолството са попълнили документите за торбата с дипломатическата поща, и лично видяха как тя бе натоварена в товарния отсек на самолета.