98.
Три месеца по-късно, Овалният кабинет, Белият дом,
Вашингтон, окръг Колумбия
— Зная, че вие от ЦРУ имате едно шантаво правило: да не бъдете награждавани публично — каза президентът Дейвис Бъртън с топла усмивка на Кейт, Имран и Къртис, след като ги бяха въвели в Овалния кабинет. — Затова с неохота се съгласих да го направя тук. Д-р Кейт Брейтуейт е наградена с Президентския медал на свободата за изключителна вярност към дълга и необикновена храброст пред лицето на врага. — Това беше гражданската разновидност на военния Медал на конгреса.
Кейт ахна, когато помощникът на президента от корпуса на морската пехота пристъпи напред с кадифена възглавничка, върху която лежеше едно от най-високите отличия на Америка.
— Кейт, би ли се приближила — покани я президентът Бъртън.
Той се усмихна широко, когато сложи лентата на врата й. Усмивката му не беше предизвикана само от това, че награждава хора, които наистина го заслужаваха. Великата стара партия го бе подкрепила единодушно като свой кандидат и ако можеше да се вярва на последните допитвания, американското общество също. Щом стана известно, че техният президент е започнал разговори със Сирия, Иран и другите арабски нации за създаването на палестинска държава и е поискал тяхната помощ за стабилизирането на Ирак, повечето американци подкрепиха тази смяна на курса.
— Честито! — Президентът стисна ръката на Кейт. — Поговорих с китайския посланик — добави той. — Получих уверенията му, че неговото правителство най-сетне ще затвори тези варварски мечи ферми, и аз възнамерявам да настоявам за международен контрол дали ще изпълнят обещанието си.
На Кейт й се дощя да го прегърне. Тя се върна на мястото си, за да гледа как президентът връчва Медала на свободата на двамата най-важни мъже в нейния живот. На професор Имран Сайед — за забележителни постижения в областта на медицината, а на Къртис Брендън О'Конър — за необикновена смелост пред лицето на врага и пълна отдаденост на дълга.
— Нашата страна е много задължена на вас тримата и единственото, за което съжалявам, е, че не ви се отдава дължимото пред цялото общество. Въпреки това подобни неща се разчуват, а нашата политика е нито да потвърждаваме, нито да отричаме — каза президентът със съзаклятническа усмивка, а после кимна на помощника си от корпуса на морската пехота да води. — Ако искате да дойдете с мен, първата дама и аз ще бъдем много щастливи да ни гостувате за вечеря.
— Не знаех, че средното ти име е Брендън — прошепна Кейт, когато излязоха след президента и Имран от Овалния кабинет и ги последваха към другата част на къщата.
— Има много неща, които не знаеш за мен — отговори дяволито той. — Да пийнем по чашка за лека нощ, а?
Кейт също го погледна дяволито.
— Това зависи изцяло от твоята представа за чашка за лека нощ, Къртис О'Конър!
Бележка на автора
Подходих към романа като терорист без достъп до секретните папки, които стигаха до писалището ми. Цялата информация, от която терористът се нуждае, за да извърши подобни нападения, може да се намери в свободни източници. Когато започнах да търся информация за пристанищата и за водоснабдяването на различни градове например, интернет и други източници ми предоставиха изобилни данни. В някои случаи властите бяха включили дори чертежи. Може би трябва да е така, но подобно положение ни показва и колко трудно е да се попречи на терористите да се сдобият с нужната им информация.
В ранните етапи на проучванията ми за тази книга се чудех дали да я напиша, защото би могла да послужи като източник на идеи за терористите. Но по време на разговорите ми с някои от водещите вирусолози в света стана ясно, че сега възможността да се създаде изкуствено супервирус е ужасяващо близка и добре известна и на двете страни. Духът отдавна е изскочил от бутилката. Затова написах този роман като предупреждение срещу какво можем да се изправим, ако не сменим курса. Всички герои в него са измислени, но възможните сценарии не са.
Слабите места в големите градове също са добре известни и към тях спадат подземните железници, излитането и кацането на самолетите, тунелите, водо- и електроснабдяването и вентилационните системи. По време на олимпиадата в Сидни, освен полицията, из града бяха скрити на различни места около пет хиляди военнослужещи и въпреки всички мерки, включително тестването на въздуха с помощта на модерни подвижни лаборатории, не можехме да гарантираме, че сме в състояние да предотвратим нападение. Градовете никога не могат да бъдат напълно защитени, поради което се нуждаем от разузнавателна информация. А тя няма да идва, когато вътрешната и външната политика отчуждават и изолират различни етнически и културни малцинства.