10.
Главната квартира на ЦРУ,
Ленгли, Вирджиния
Къртис О'Конър се облегна назад на стола и скръсти ръце зад тила си. Слънцето отдавна се беше изнесло от спокойната повърхност на река Потомак и лампите в новата главна квартира на ЦРУ пронизваха нощта, спуснала се над моравите и езерцето с рибки в двора. В последната заплаха на д-р Халид Кадир нямаше никакъв логически смисъл и Къртис придоби неприятното усещане, че уйгурът съвсем не се шегува. Секретарят по отбраната беше още по-малко логичен, припомни си Къртис, с неговите налудничави идеи за вятърните мелници и нападението срещу Холандия. Те само подкрепяха лошото мнение, което О'Конър имаше за повечето политици.
Ирландецът завъртя стола и се втренчи в нощта, откъсвайки мислите си от възможните цели, за да ги насочи към видовете атаки, които «Ал Кайда» би могла да подготви. Припомни си бурната среща в Ситуационната зала в Белия дом, която се бе състояла преди няколко месеца. Тогава той информира военния кабинет за два доклада. Първият беше за опасността от биологична атака срещу Съединените щати чрез използването на антракс и нов вид едра шарка, а във втория агентите на ЦРУ в Москва информираха за възможното бягство на един учен от Русия.
И двата доклада бяха дошли от един и същ източник и О'Конър препоръча предпазливост. Донесенията от единични източници, особено ако тяхната надеждност бе несигурна, трябваше да бъдат потвърдени от поне още един източник. Това бе едно от основните правила на разузнавателните служби по цял свят и Къртис беше поискал да го приложи, преди да докладва на Белия дом. Новият директор на ЦРУ обаче не се съгласи, защото Дан Еспозито настоявал да бъде информиран за всяка новопоявила се заплаха. Ястребите — вицепрезидентът, секретарят по отбраната и Еспозито, бяха повели другите, искаха отмъщение и да се «борим с огън срещу огъня». Къртис отново подкрепи държавния секретар, един самотен глас на разума в кабинета, убеден, че съкрушителната военна мощ на Америка ще победи. О'Конър си спомняше всичко добре. Срещата за антракса беше разгорещена още от самото начало.
По време на срещата Къртис О'Конър не се нуждаеше от справка с бележките си. Спомняше си дума по дума заплахите с антракса и едрата шарка, които уж идваха от «Ал Кайда», както и телеграмите от Москва.
— Господин президент, разполагаме с два доклада. Първият претендира да е от «Ал Кайда». Той съдържа предупреждение, че Съединените щати ще бъдат нападнати с нови видове едра шарка и антракс по някое време през следващите дванадесет месеца. Ще бъдат атакувани няколко града, но в заплахата не се казва нито кои са, нито дали ще бъдат нападнати с антракс, с едра шарка или и с двата вируса.
— Претендира да е от «Ал Кайда»? Какво искаш да кажеш? — попита Дан Еспозито.
— Дан, ще стигна и дотам, но след малко — отговори О'Конър, без да се притеснява от предизвикателния тон на Еспозито. — Вторият доклад е свързан с първия и посочва, че грузински учен, който работи за руснаците по оръжейната приложимост на едрата шарка, иска да избяга. И двата доклада трябва да се разглеждат предпазливо, особено онзи за бягството.
— Защо? — пак се обади Еспозито. — Агент О'Конър, изглежда, забравяте, че 11 септември можеше да бъде избегнат, ако бяхме обръщали повече внимание на онова, което вие, хората от ЦРУ и ФБР, имахте на разположение като информация.
— Съгласен съм, господин президент — страстно се намеси вицето, потропвайки многозначително с пръсти по масата. — Ако имаме информация за възможни нападения с антракс и едра шарка, не можем да си позволим да не й обърнем внимание.
Президентът отново се обърна към О'Конър и повдигна лявата си вежда.
— Господин президент, аз не предлагам да я пренебрегнем, а просто да не забравяме, че си имаме работа със сурова разузнавателна информация и че може да се окаже опасно да се отнасяме към нея като към факт. Преди всичко «Ал Кайда» обикновено излъчва заплахите си по «Ал Джазира» или някой друг арабски канал, а въпросната информация е дошла от мюсюлмански активист в Грузия. За «Ал Кайда» се знае, че действа в района на клисурата Панкиси, на около четиридесет и осем километра от грузинската столица Тбилиси, съвсем близо до мюсюлманска Чечения. Господин президент, по принцип доклади от единични източници винаги трябва да се проверяват за достоверност. Трябва да се уверим дали заплахата наистина идва от «Ал Кайда», или от някоя грузинска група със свои собствени планове, която цели създаването на неприятности с руснаците. — О'Конър знаеше, че ястребите ще сметнат нуждата от повторна проверка за слаб и бюрократичен довод, но годините опит го бяха научили, че тъкмо този подход е мъдър.