— Какво знаем за учения, който иска да премине на наша страна? — попита президентът Харисън.
— Някой си д-р Едуард Долински. За последен път е бил видян на обществено място през 2003 година, по време на Международния конгрес за вирусите на едрата шарка. Грузинските мюсюлмани твърдят, че бил изпратен в руските лаборатории в Колцово, Сибир, за да работи по свръхсекретна програма за оръжейна приложимост на антракса и едрата шарка.
— Това е първият път, когато руснаците имат пробойна в опитите си да направят едрата шарка оръжейно приложима — намеси се секретарят по отбраната, втренчил поглед в О'Конър. — Май си спомням, че танцуващият от «Столичная» Елцин, когато беше начело на Кремъл, разправяше, че са заключили всичката си едра шарка във фризер в Москва. — После се обърна към президента. — Господин президент, пипнахме ги на една среща на Световната здравна организация в Женева през 1999 година, когато един от учените им се изпусна, че вирусите били преместени в Сибир за опити.
— Да, господин секретар, това е вярно — отговори О'Конър, — но този източник се свързва с нас за първи път и засега не знаем дали е надежден или не, защото още не сме успели да получим потвърждение на информацията му.
Изражението на президента Харисън издаде объркването му.
— Този Едуард Долински мюсюлманин ли е?
— Да, господин президент, но същевременно е и един от водещите специалисти в областта на генното инженерство на вируси — отговори Къртис без заобикалки, едва сдържайки недоволството си, че дори тук думата «мюсюлманин» автоматично се свързва с тероризма. Докато медиите непрестанно изобразяват всички мюсюлмани като терористи, каква е надеждата широката и по-слабо информирана общественост да започне да мисли другояче?
— Господин президент, вече има прецедент в използването на учени мюсюлмани в тази област — прозвуча спокойният и благоразумен глас на държавния секретар. — Един от най-уважаваните вирусолози у нас, а и в международен мащаб, професор Имран Сайед, също е мюсюлманин. Роден е в Пакистан и работи за американската армия в ИИЗБА на САЩ.
Къртис О'Конър беше благодарен за мъдрата намеса на държавния секретар, но веднага съжали, защото забеляза как секретарят по отбраната си записа нещо.
— Господин президент, ако тази заплаха се разчуе, а историята на някои от агенциите по сигурността ме кара да мисля, че това ще стане — намеси се Дан Еспозито и погледна към Къртис, — вие, като президент и главнокомандващ, трябва да се изправите пред камерите и да кажете на американците, че в случай на нападение с антракс или едра шарка няма да изпуснете положението от контрол. Антраксовата атака срещу кабинета на сенатор Дешъл и другите подобни нападения само няколко дни след 11 септември разстроиха цялата нация. — Гушата на Еспозито се поклащаше като обица на пуяк, докато той местеше погледа си от президента към другите членове на военния кабинет. — Ако терористите успеят да се доберат до биологични оръжия, а това ще стане, и ако тази нова заплаха се превърне в действителност, ние трябва да сме много по-добре подготвени, отколкото по времето на първата уплаха от антракса — завърши той, като отново погледна към О'Конър.
Дан Еспозито никога не пропускаше възможността да отклони обвиненията от Белия дом и да ги насочи срещу онези, които не харесваше, а всички в залата знаеха, че мрази спокойния и уверен О'Конър. Агентът умееше да разглежда нещата от всички страни и си даваше сметка, че Еспозито е прав за едно. Освобождаването на смъртоносно биологично оръжие в атмосферата ще унищожи милиони хора. Нямаше никакво съмнение, че първата атака с антракс срещу сенатор Дешъл и другите хора беше сигнал за нова фаза във войната срещу тероризма.
— Господин президент, трябва да кажете на американския народ, че имаме достатъчно ваксина на склад, за да предпазим всеки мъж, жена и дете, които още не са ваксинирани — завърши Еспозито със зачервено от възбуда лице. — Така ще отпадне всяко съмнение, че държим всичко под контрол.