— Чък, ти улучи право в целта — съгласи се Халиуел и се протегна отново за бутилката бърбън. — Долински е от малцината, а вероятно и единственият учен, способен бързо да разработи вируса и ваксината срещу него. Аз пък ще се погрижа за разпространението му в Пекин — добави магнатът, знаейки, че парите могат да решат този проблем, — но имам нужда от помощта ти, за да прекарам вируса с дипломатическата поща. — Гласът му трептеше, наситен с енергия. Парчетата от пъзела бяха започнали да се нареждат и Халиуел вече предчувстваше съдбата си на спасител на благодарната нация. Липсващата брънка, която търсеше, беше този Долински. При условие че американската нация има ваксина за защита, един супервирус не само ще причини смъртта на десетки милиони, опустошавайки Китай и неговата необуздана икономика, но и целият свят ще вие за ваксина, която единствено «Халиуел» може да достави.
— Това няма да е проблем — отговори Болтън.
— Долински ще може да ръководи програмата по разработката, но ще има нужда от двама от нашите най-добри учени, за да му помагат — каза Халиуел.
— Само двама?
— Чък, колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре. Генното инженерство измина дълъг път и при условие че са най-добрите в своята област, двама ще бъдат достатъчни. Мислиш ли, че можеш да прокараш тази идея във Вашингтон?
Усмивката на вицепрезидента остана хладна и невесела.
— Аз прокарах идеята за новия лабораторен комплекс с четвърта степен на защита, който струва петстотин милиона долара на данъкоплатците. Ще работя и по договора за производството на ваксина срещу едрата шарка, който ще възлезе на половин милиард. Последния път тази година, когато прегледах договорите ти в Ирак, те надхвърляха триста милиона — отбеляза той многозначително.
— До края на тази седмица ще откриеш десет милиона в сметката си на Бахамските острови — отговори Халиуел също толкова многозначително.
— Доколко са уязвими олимпийските игри в Пекин за подобна атака? — попита вицепрезидентът.
— Ще разбера това другата седмица — заяви Халиуел. — Отивам там, за да се срещна с изпълнителния вицепрезидент на Пекинския организационен комитет генерал Хо Фън.
— Познаваш ли го?
Халиуел кимна.
— Безскрупулен малък копелдак, но е, как да кажа, отворен за «убеждаване» и се оказа доста полезен при уреждането на договорите с правителството. Издигнал се е много бързо в редиците на Народната освободителна армия. Когато бил млад капитан, му възложили да отговаря за Синдзянския военен окръг, имал специални нареждания да потиска мюсюлманите по границата. Предполагам, че се е справил много добре. Бесел цели семейства на селските площади, за да разберат останалите посланието.
Алън Фераро свали слушалките и миг по-късно отиде до прозореца на тъмния кабинет на тридесет и третия етаж. От сенките загледа как конвоят на вицепрезидента си заминава, последван малко по-късно от Халиуел в неговия червен спортен макларън. Може би, мислеше си той с презрение, неверникът захапа въдицата.
12.
Небостъргачът на Организационния комитет за олимпийските игри в Пекин,
Китай
Пред новия впечатляващ небостъргач на Организационния комитет за олимпийските игри на улица «Бейзихуан Жонг Лу» шофьорът на наетия мерцедес отвори вратата на Ричард Халиуел. Китайците бяха окачили на фасадата двадесетметрова емблема и на лицето на Халиуел се появи крива усмивка, когато я погледна. Жълтите си мислеха, че емблемата с червен бегач въплъщава мир, но ги очакваше доста неприятна изненада. Главната квартира на комитета, която щеше да играе и ролята на команден център за игрите, се намираше недалеч от впечатляващия национален стадион, сграда с формата на поничка, с лабиринт от стоманени трегери, които се преплитаха като клонки и спечелиха на съоръжението прякора Птичето гнездо.
— Добре дошли, добре дошли, д-р Халиуел, много се радваме да ви видим — поздрави на съвършен английски личната помощничка на Хо Фън. Тя кимна леко и се здрависа с него, преди да го поведе покрай дългата рецепция към асансьорите.
— Добре дошъл в Пекин, Ричард. Много се радвам да те видя. — Генерал Хо Фън беше слаб мъж с кръгло лице и тъмнокафяви очи. Тънката му черна коса беше намазана с гел и разделена на път в средата. Когато се усмихваше, устните му са разтваряха леко и разкриваха пожълтяващи зъби.