— Божичко! Да не би да подреждаме? — усмивката на Имран Сайед беше топла и искрена. Носеше скъп костюм и риза в нежнорозово. По маслинената му кожа се виждаха леки белези от шарка, а късата му черна коса беше сресана небрежно. Имран имаше дълъг, почти орлов нос, а очилата с рамка от коруба на костенурка му придаваха сериозен вид. Очите му бяха черни и будни.
Кейт знаеше, че професор Имран Сайед притежава и дяволито чувство за хумор, особено когато бяха сами. Беше на шестдесет и три и излъчваше тихата увереност на професор на върха на кариерата си. Кейт го срещна за първи път, след като защити доктората си в Йейлското медицинско училище, и веднага изпита топли чувства към него. Въпреки впечатляващото международно признание за удивителните му постижения в света на вирусологията, професор Сайед все пак успяваше да не приема живота прекалено сериозно.
— Не започвай и ти — отговори Кейт и въздъхна.
— Как са животните в ЦКЗ? — попита Имран по-сериозно.
Беше помагал на Кейт от самото начало, насочвайки я внимателно в кариерата. След дългите им години съвместна работа той усещаше настроенията й веднага.
— Все още са неспокойни. Имран, не мога да се закълна, но изглежда, Мавърик предчувства, че нещо ще се случи.
— Водачът?
Кейт кимна.
— И понеже той е неспокоен, цялата група е извън контрол. Щура работа, Имран. Ще изложим тези прекрасни създания на ненормални дози от вируса, въпреки че откакто едрата шарка опустошава планетата, не е имало нито един случай да зарази животинското царство. В това няма никакъв смисъл.
Имран кимна.
— Съгласен съм, но задачата на сегашната администрация не е точно правенето на нещо смислено. Следващия път, когато тръгнеш за ЦКЗ, ще дойда с теб, за да видя всичко с очите си, въпреки че нямам големи надежди да спра експеримента. Трябва да си чула за новия полковник? — попита Имран и повдигна вежди. — Току-що разпрати паметна записка, в която моли учените да се подпишат в подкрепа на запазването запасите ни от едра шарка. Няма съмнение, че искат щамовете като оръжие, което секретарят да размаха пред групата журналисти следващия път, когато почнат да му задават въпроси.
— И аз я получих в Атланта, но няма да се подпиша. Върнах я със силни доводи защо тези запаси трябва да бъдат унищожени.
— Добре си направила. И аз не подписах моята, а тази сутрин ще опитам за последен път да ги накарам да проумеят защо. Новият полковник е въвел всекидневни оперативки — допълни Имран, въртейки очи.
— Чух за това — отвърна Кейт с усмивка и почувства как част от яда й се стопява. Имран винаги успяваше да я разсмее.
— Сбирките са за началниците на отдели и старшите учени, отговарящи за програмите, така че отложи каквото си планирала за тази сутрин. Ще се опитаме още веднъж да ги вразумим.
— Искаш да дойда? Имран, аз едва ли мога да мина за старши учен.
— Ти знаеш повече за Variola major, отколкото всеки друг в този комплекс, и можеш да ме подкрепиш. Между другото, за теб това ще е много поучително — допълни той с усмивка.
— Тези срещи наистина ли включват разузнавателна информация за врага?
— Който очевидно наднича изпод леглата на всички ни и затова трябва да бъдем бдителни. Дори ако лабораторните техници не са това, на което приличат.
— Звучи така, сякаш полковникът е възпитаван от Щази.
— Бивш морски пехотинец е. Въпреки че имам съмнения доколко е бивш. Нареди да укрепят кабинета му с пясъчни чували. Като че ли е изваден от «Пустинна буря».
— Да не се шегуваш? — Кейт поклати с удивление глава.
— Полковник Чепка е мъжко момче. — Прякорът, измислен от професор Сайед за новия полковник, щеше да му се лепне. — Пък и е ерген. Няма да е трудно за красива до смърт блондинка като теб да му завърти главата.
Кейт направи гримаса.
— Ако приказките за него са верни, има причина да е ерген.
— О, но ти още не си срещнала неговия Джи 3.
— Какво става, да не си започнал да говориш марсиански, докато ме нямаше. Какво, по дяволите, е Джи 3?
— Новата дясна ръка на полковника. Капитан Доналд Кроушоу. Адютант. Доста готин. Ако работата с полковника не стане, може би ще се съберете с него.