Выбрать главу

Къртис О'Конър напрягаше мозъка си в опит да разгадае тайното значение на кода. Същевременно от другата страна на Потомак, в Овалния кабинет, ястребите щяха да се опитат да убедят президента Харисън да издигне войната с тероризма до ново, плашещо равнище.

17.

Овалният кабинет, Белия дом,

Вашингтон, окръг Колумбия

Президентът Харисън се облегна назад на единия от двата кремави дивана, поставени един срещу друг в Овалния кабинет. На килима с цвят на карамел, който лежеше между тях, бе избродиран голям златен президентски печат. Дан Еспозито седеше в края на дивана, на който се бе настанил президентът, а вицепрезидентът и секретарят по отбраната — на отсрещния. Трима доверени съветници, които мислеха по един и същ начин — с тях президентът дълго време се чувстваше удобно. Това бе нещо като кабинет на вътрешните хора, които се събират в кухнята и не си губят времето с противоположни мнения, като това на държавния секретар например.

— Е, какво ще правим по въпроса с производството на ваксина срещу едрата шарка? — попита президентът.

— Господин президент, аз проучвам въпроса — спокойно отговори вицето Болтън. — По-късно тази седмица ще ви представя някои препоръки. Разработката обаче трябва да бъде извършена от фармацевтична компания с добро име, на която можем да се доверим. Тя трябва да разполага с нужните съоръжения, за да работи с едрата шарка, която държим в ЦКЗ, и да произведе ваксината навреме, и то в рамките на отпуснатия бюджет. — Вицепрезидентът знаеше много добре, че единствената фармацевтична компания с лаборатория с четвърта степен на биологична защита извън ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ е на «Халиуел».

Президентът кимна одобрително. Договорът щеше да струва близо половин милиард и да регламентира производството на триста милиона дози ваксина за американския народ. Възможността това да бъде свършено «навреме и в рамките на отпуснатия бюджет» беше от простичките новини, каквито Харисън обичаше да чува.

— Което, господин президент, ни води до свързания с това въпрос от днешния дневен ред — продължи вицепрезидентът. Този дневен ред обаче едва ли някога щеше да бъде записан на хартия. — Съвсем откровено казано, на 11 септември ни хванаха по бели гащи и след нападенията с антракс получихме много удари. Ако отново бъдем нападнати с антракс и, да пази господ, същевременно и с едра шарка, а се разбере, че ни е било отправено предупреждение, вашият президентски мандат ще мине в историята. Колкото до Кадир, аз подкрепям Дан и споделям мнението му, че блъфира, но вечността и откраднатите вятърни мелници привлякоха вниманието на медиите. Обществеността е разтревожена и ние трябва да заемем позиция, за да им вдъхнем увереност.

Секретарят по отбраната кимна.

— Господин президент, този град пропуска информация като решето — потвърди той. — Ако докладът с предупреждението за друго нападение с антракс и едра шарка се появи в медиите, онези копелдаци на Капитолийския хълм ще ни стиснат яко за топките.

— Съгласен! — Вицепрезидентът Болтън съзря шанса да изложи доводите си в подкрепа на разработването на биологични оръжия и да върне САЩ в позицията на лидер и в смъртоносното изследване, което може да се провежда само в обезопасени лаборатории. — Господин президент, ние трябва да отговорим на огъня с огън и да направим нужното да възстановим нашата собствена изследователска програма в областта на биооръжията, така че да добием известна представа какво ни готвят дребните мюсюлмански копелета. Освен това, господин президент, не само заплахите на ислямистите трябва да ни тревожат. Китайците сериозно увеличиха разходите си за отбрана и не се съмнявам, че точно както руснаците през 70-те години ще разработят и биологични оръжия.