Вицепрезидентът беше решен да подкрепи разузнавателната информация, която беше подходяща за поддържането на американското превъзходство и разбира се, на неговата лична власт. Болтън изобщо не предполагаше какво се готви да стовари върху света.
20.
Институтът за изследване на заразни болести на армията на САЩ,
Форт Детрик, Мериленд
— Мамка му! — Кейт Брейтуейт погледна към часовника на стената, грабна бележника, заключи вратата на кабинета си и забърза за първата си среща с новия полковник, ядосана, че за да има някакъв шанс да стигне навреме, щеше да се наложи да тича.
Две минути по-късно тя забави ход, докато завиваше по мрачния зелен коридор, водещ към съвещателната зала, и видя, че вратата се пази от висок, слаб капитан от морската пехота с пъпчива кожа, който нервно потропваше с нелепо лъсната обувка по циментовия под.
— Бързо — изсъска той, когато Кейт наближи, — полковникът идва.
Злото куче на полковника, помисли си Кейт, докато се усмихваше сладко, и въртеше очи. Сигурно това е новият помощник.
Имран срещна погледа й и помаха, докато тя заемаше място сред разположената покрай стената група учени, поканени като съветници.
— Ще ти го върна — подхвърли тя, докато му смигаше и правеше мимики на нямо възхищение.
Кейт се спогледа с по-близко седналите си колеги. Очевидно тук течеше някаква конспирация и тя се запита какво ли им е приготвил полковник Чепка. Ако залогът не беше толкова голям, щеше да е смешно. Друг капитан се бе изпънал като дъска, с гръб към отсрещната стена. Кейт предположи, че той ще проведе брифинга, и потрепери при мисълта, че ги очаква поредното глупаво изложение за някой тайнствен луд имам от подножието на Белуджистан. Младият капитан от Пентагона сигурно е уплашен до смърт от полковника и няма да предложи нещо различно от официалната линия на военните, че Съединените щати печелят войната в Ирак, помисли си тя. След като Имран си тръгна по-рано днес, един колега й довери, че измисленият от него прякор се е лепнал чудесно на новия полковник, а докато тя е била в ЦКЗ, нейните колеги го бяха и допълнили. Увери я, че «полковник Проскубана чепка» е много по-подходящо. В добавка учените водели дневник за това кой в края на годината ще спечели наградата за най-неспособен. Военният глупак, който беше поел командването, или мижитурката капитан с пъпчиво лице, дясната му ръка. В момента капитан Кроушоу водеше с малко, не на последно място заради странния навик да отдава чест на полковника още докато е на стотина метра от него и да крещи: «ИИЗБА на САЩ, сър!». Кейт си помисли, че Дворецът на паниката, както учените наричаха главната квартира, е поет от двама глупаци — един голям и един още по-голям. По-глупавият сега се въртеше неспокойно в рамката на вратата на съвещателната зала.
— Внимание! Командирът! — Капитан Кроушоу отдаде чест, докато полковник Васенбърг влизаше залата. — Всички са проверени и налице, сър! ИИЗБА на САЩ, сър!
Кейт и останалите цивилни учени се понадигнаха от столовете си, а военните застанаха мирно.
— Свободно!
Господи, аз съм в центъра на някакъв военен цирк, помисли си Кейт, като направи усилие да сподави смеха си. Отговорникът за манежа й изглеждаше като някакъв съвременен Наполеон, само че беше по-нисък дори от оригинала. Тя не посмя да погледне към Имран от страх, че ще започнат да се кикотят.
Полковник Васенбърг рязко отвори папката си с щампована златистосиня емблема на Корпуса на морската пехота. Без да каже дума, огледа от ляво на дясно хората, седнали около масата, а после и групата съветници, настанена покрай стената.
— Все още съм недоволен от стандарта на обличане в тази база — проговори той най-накрая и погледна право към Кейт, а тя невинно примигна със зелените си очи, което го ядоса.
Тя много добре знаеше, че ще стане така. Ето ги тук, събрани в ИИЗБА на САЩ, на ръба да започнат изследвания на най-опасните патогени в света, а всичко, за което тая тъпа глава се сеща да се тревожи, е как са облечени хората.
— Искам незабавно подобрение — настоя полковникът, огледа отново залата и после заби очи в бележките си.