— Жена ти звънна преди няколко минути. Помоли да ти кажа, че на Ранди Бейкър са предложили място на паж в конгреса. Ще работи при нейния баща.
Халиуел кимна доволно. Ранди Бейкър беше младият член на центъра на Бъфет, който наскоро беше споменал пред Халиуел, че се интересува от политика. Ричард веднага помоли Констанс да се застъпи за него пред баща си. Нямаше съмнение, че на цената на един мобилен телефон и няколко банкноти можеше да накара впечатлителния млад Ранди Бейкър да докладва кой влиза и излиза от кабинета на спикера на Камарата на представителите. Информацията беше сила. Халиуел си отбеляза да звънне на младежа и да го поздрави.
— Също така ме помоли да ти напомня, че ще обядвате с Джери Бъфет след черква другата неделя. Той е докарал някакъв полковник от морската пехота от Мериленд, за да прочете молитвата като част от програмата «Събуди се, Америка». — Симон вдигна вежди съвсем леко с изражение, което трябваше да значи «колко смешно». — Звъняха и от Белия дом. Интересуваха се дали си свободен този четвъртък за една игра на голф с президента в кънтри клуба «Винярд» в Калифорния. Ще участва и Дан Еспозито.
Ричард Халиуел кимна да потвърди и на лицето му се изписа задоволство. Сгушеният под стари крайбрежни орехи и издигащи се високо секвои «Винярд», недалеч от Напа Вали на север от Сан Франциско, бе един от най-скъпите голф клубове в Съединените щати, в който членуваха по-малко от четиристотин души. За това членство Ричард Халиуел отдавна бленуваше. Клубът беше само за мъже, водеше началото си от 30-те години и бе домакин на един от най-големите турнири по голф в света. Средната възраст на неговите членове беше 76 години, повечето бяха милиардери и макар Ричард Халиуел да се класираше по последния признак, имаше един проблем. Човек не можеше да кандидатства за член на «Винярд», трябваше да бъде поканен, но въпреки доста оживеното лобиране тази покана продължаваше да му се изплъзва. Може би това щеше да се окаже подходяща възможност да завърже полезни връзки, помисли си той.
— Звучи интересно. Кажи на пилота да бъде на разположение.
— Вече е направено. — Симон Карстеърс нямаше само хубаво личице. Беше и безскрупулно ефикасна.
— Казаха ли кой друг ще играе?
— Попитах. Ще бъдете само тримата.
— Интересно — замисли се Ричард. — Много интересно. — Спокойна игра на голф с президента и с най-доверения му политически съветник беше нещо повече от интригуващо.
— Извиниха се, че президентът няма да може да остане за вечеря, тъй като трябва да държи реч пред Американския политически институт, основан на вярата.
Подобно на обръщението на вицепрезидента Болтън към Националната оръжейна асоциация, речта на президента пред десния мозъчен тръст беше проповед пред вече покръстените, но институтът бе в един от най-важните избирателни райони, а на публиката винаги можеше да се разчита да ръкопляска на правилните места.
— Добре, тогава ще трябва да вечерям сам — отговори Халиуел и се усмихна кратко, но съвсем машинално.
— Резервирах съседни апартаменти в хотел «Винярд Ризорт» — докладва Симон.
Ричард Халиуел наблюдаваше как личната му помощничка излиза от кабинета. Нямаше никакво съмнение, Симон Карстеърс имаше чудесни крака и великолепен задник.
29.
Калифорния
Президентът на Съединените щати беше единственият световен лидер, който използваше боинг 747 за да отиде на мач по голф, и приготовленията за полета не бяха убягнали от вниманието на Халид Кадир и Ал Фалид. «Ал Кайда» бе прекарала много време в търсене на слаби места.