— Все още сме в безопасност! — пусна той шега към публиката. — Днес терористите премислят по два пъти, преди да нападнат Съединените американски щати!
Болтън все още не знаеше какво е съдържанието на последния запис на д-р Халид Кадир, затова по-късно забележката му щеше да го преследва.
— Трябва да се погрижим да запазим Америка в безопасност — продължи той. — Втората поправка на конституцията и правото на всеки спазващ законите американец да носи оръжие не подлежат на преговори! — Подкрепящата оръжията публика избухна в ръкопляскания и затропа с крака. — Трябва да запазим Америка от терористи като Бин Ладен, Халид Кадир и останалите мюсюлмански фундаменталисти. Единственото, от което тези ислямистки главорези разбират, е насоченото оръжие. Обществата за дискусии като Обединените нации и Демократическата партия само окуражават терористите да извършват още жестокости срещу американския народ. Аз няма да допусна това да се случи!
Както във всичките си речи, вицепрезидентът Болтън умело заемаше позиция за следващото кандидатиране за Белия дом.
Публиката скочи на крака, нададе приветствени викове, засвирка с уста и продължи да ръкопляска, докато вицепрезидентът вече се насочваше към приличното на подземна кухина фоайе на конгресния център. Неговият «Кадилак де Вил» и съпровождащият го конвой от черни шевролети «Събърбан», пълни с тежковъоръжени агенти на тайните служби, вече чакаха на алеята отпред.
Щом Ситуационната зала под Овалния кабинет се фокусира на екрана, вицепрезидентът си отбеляза наум кой присъства. Президентът още не беше дошъл, но държавният секретар, секретарят по отбраната, секретарят по вътрешната сигурност, съветникът по националната сигурност, директорът на националното разузнаване и председателят на обединените началник-щабове вече бяха седнали на масата. Там беше и началникът на кабинета. Местата на съветниците бяха наредени гъсто покрай покритата с ламперия стена. Там седяха началникът на неговия кабинет, заместник-съветникът по национална сигурност и директорът на Централното разузнавателно управление. «Този видеоматериал май предизвиква по-голяма загриженост от обичайното», помисли си той. Откакто бе създадена новата длъжност директор на Националното разузнаване, ЦРУ изгуби дългогодишния си пряк достъп до президента. Това предизвика нещо повече от загриженост сред консерваторите в Лангли, но днес беше поканен и директорът на управлението. Очите на вицепрезидента станаха корави, когато забеляза, че той е довел един от главните си съветници, Къртис О'Конър. Агентът и вицепрезидентът се бяха сблъсквали неведнъж, тъй като О'Конър имаше нахалството да не се съгласява с Болтън. Вицепрезидентът от рано се усети, че О'Конър е опасно убедителен, и прибави името му към списъка на онези, които трябваше да бъдат внимателно наблюдавани. Малкото лайно, Дан Еспозито, седнал с гръб към срещуположната стена, също бе в този списък. Болтън се дразнеше, че могъщият съветник по изборите на президента също се бе сдобил с достъп до военния кабинет. Гаден педераст, ядосваше се той. Неохотно бе решил да се примири със сексуалните му наклонности, но само докато беше полезен. Знаеше, че ако нещо се случи на този президент, за него остава само една крачка до Белия дом. Всеки път, когато повдигаше въпроса за своята кандидатура за президент, Еспозито отбягваше отговора. Ако Републиканската партия получеше толкова лоши резултати на изборите по средата на мандата, колкото сочеха допитванията, Болтън вече беше решил, че първата глава, която ще падне, ще бъде тази на Еспозито.
Докато чакаше идването на президента, Болтън се замисли за срещата с Халиуел. Фармацевтичната компания «Халиуел» беше най-голямата сред «Големите фармацевти» — епитетът, използван за описание на най-големите лекарствени компании, изобщо не беше ласкателен — и макар официално да отричаше, вицепрезидентът все още имаше значителни интереси във фирмата. През последните две години «Халиуел» се бе разраснала още повече. Решението на Вашингтон без много шум да финансира с петстотин милиона долара лабораторията с четвърта степен на биологична безопасност, разположена в най-далечния ъгъл на стоакровия комплекс на фармацевтичната фирма в Атланта, бе прокарано от вицепрезидента като част от борбата с тероризма. Решението беше толкова деликатен въпрос, че неколцина от най-близките съветници на президента още не знаеха за него.