— Има няколко проблема. По някаква причина вицепрезидентът е обсебен от Китай и сигурността на олимпийските игри. Обясних на директора, че вече сме създали специализиран разузнавателен отряд, който ще работи в тясно сътрудничество с Олимпийския комитет на Съединените щати, за да защити нашите атлети и официалните лица, но ми се ще, когато имаш възможност, да участваш в техните срещи просто за да държим нещата под око.
Къртис се ухили. Като се имаше предвид сегашната му натовареност и при условие че те се срещаха между полунощ и съмване, това нямаше да бъде трудно, но не каза нищо, защото Макнамара продължи.
— Нещо по-важно, мозъчният тръст на Пенсилвания авеню е замислил блестяща нова схема за проучвания на биологични оръжия и ще я натресат на нас двамата.
— Това ми звучи като груб фал — отбеляза Къртис и веднага стана сериозен.
— Прав си. Програмата е незаконна, затова ще бъде ръководена от твоята служба. Ако нещата се оплескат, аз и ти ще го отнесем. Цялата работа носи почерка на оня слузест дебелак Еспозито.
— ИИЗБА на САЩ или ЦКЗ?
— Нито първият, нито вторият. Откакто онази паметна бележка за подслушването на обикновени граждани стигна до медиите, вече са параноични за изтичане на информация. Изследванията ще се провеждат в онази нова лаборатория, която построихме за приятелчето на вицепрезидента в Атланта на територията на фармацевтичната компания «Халиуел». Какво знаем за тоя тип?
— Един от старите ми приятели, Роб Бауър от ФБР в Атланта, има много интересна папка за Халиуел — отговори Къртис.
Въпреки силното публично съперничество между ФБР и ЦРУ истинските професионалисти като заместник-директора Макнамара и агент О'Конър имаха контакти, които се промъкваха под радарите на бушуващата по върховете ревност. Подобни връзки минаваха през бюрократичните процедури като нож през масло и бяха безценни и за двете страни.
— Външно Халиуел е стълб на Южната баптистка църква, олицетворение на американското момче, забогатяло, като превърнало някаква скапана биотехнологична лаборатория в международна компания. Той е любимец на Уолстрийт, а брокерите обожават земята, по която стъпва.
— И? — попита Том Макнамара с усмивка.
— Би убил и баба си, ако сметне, че от това може да изкара някоя пара. В момента продължава делото в Африка, за да забрани разпространението на евтини генерични лекарства23 срещу СПИН, въпреки че останалите големи фармацевтични компании са съгласни. Опитва се да установи господство на пазара с лекарства срещу СПИН и в Китай.
— Жена и деца?
— Децата са много умни, махнали са се от къщи при първата удобна възможност — цинично отговори Къртис. — Жена му Констанс е досадна като гуано от прилепи и е стълб на онази църква, дето я ръководи онзи, как се казваше, шантавият проповедник, приятел на президента.
— Бъфет?
— Точно той. За десет хиляди долара ще се помоли за теб и ще закачи плочка колкото пощенска марка с името ти на покритата веранда с размерите на цял шибан стадион за футбол. Халиуел се появява там всяка неделя с жена си, а през останалите дни от седмицата скъсва задника на секретарката си от чукане. Пази` се — добави той с усмивка, — видях снимката й. Има много хубав задник и не бих искал да пълзя пред нея, за да стигна до теб.
— О'Конър, радвам се да чуя това — каза Макнамара с кисела усмивка. — Има ли нещо друго, освен че много си падаш по Халиуел?
— Той е капут и е много по-опасен от пълна с гърмящи змии торба, оставена на слънце — поясни Къртис. — Сигурно някой ден ще се окаже добър политик, макар че няма да получи никаква помощ от тъст си.
— Който е? — Том вдигна вежди.
— Спикерът на Камарата на представителите, Дейвис Бъртън.
— Халиуел се е оженил за дъщерята на спикера?
Къртис кимна.
— Бъртън не може да го понася, макар че с това не е в крачка с колегите си. Халиуел дава едни от най-големите приеми във Вашингтон и се радва на доста солидна подкрепа в Републиканската партия.
— Няма да е за пръв път Дейвис Бъртън да не е в крак с другите — отбеляза Том с тон, от който пролича възхищението му към ветерана политик. — Много пъти съм му провеждал брифинги. Истински джентълмен, много умен, и май е единственият, който разбира какво става в Ирак — добави той.
— Нито ФБР, нито данъчните са убедени, че Халиуел действа в рамките на закона — заключи Къртис, — и го наблюдават внимателно, но предвид връзките му са много предпазливи. Той и вицепрезидентът са толкова гъсти, че чак е подозрително.
— Ти какво мислиш?
— Мисля, че Халиуел крие много повече, отколкото подсказва сегашната разузнавателна информация. Моят инстинкт ми говори, че трябва да бъде наблюдаван.