— Хал, трябва ли ти помощ? — провикна се президентът.
— Слава на Бога, господин президент. — Ричард Халиуел се върна при количката, която ползваха съвместно с президента, и си избра стик номер пет. Миг по-късно гледаше със задоволство как ударената топка прелетя над потока и пое нагоре по склона, след което спря близо до дупката, готова за удар.
— Добре се справи, Хал — поздрави го президентът.
Ричард Халиуел помаха със стика си в знак на благодарност.
— Номер три, господин Еспозито? — попита агентът на тайните служби, докато гледаше полузаровената топка. Агентите, на които бе възложено да охраняват президента, ненавиждаха малкия арогантен съветник.
Еспозито се заклатушка натам и изръмжа:
— Тъпа, скапана игра.
«Каквото и да е нужно» беше неговото мото в политиката и живота и ако днес това беше голфът, така да бъде.
Докато президентът и Ричард Халиуел играеха голф и все още не бяха започнали да обсъждат плановете си да променят хода на историята, сателитни снимки от свръхсекретната Национална разузнавателна служба в Шантили, Вирджиния, пътуваха за Пакистан, където предстоеше да бъде написана една по-агресивна и застрашителна история.
32.
Националната разузнавателна служба,
Шантили, Вирджиния
Свръхсекретната наземна станция на Националната разузнавателна служба, или НРС, е свързана с НОРАД, Командването за аерокосмическа отбрана на САЩ, вкопано в планината Шайен, и с още много подобни станции.
На стената на командния й център има голям плакет. По ръба му е изписано «Национална разузнавателна служба: ние притежаваме нощта». Емблемата изглежда като научнофантастично изображение, но след 11 септември голяма част от научната фантастика и действителността станаха неразличими. Вътрешната част на емблемата е черна, от нея иззад сребриста мрежа, която наподобява мрежестите антени на серията сателити «Лакрос», заплашително гледат чифт бухалски очи. Емблемата напомняше на операторите, приведени над своите екрани с висока резолюция, че десетки сложни американски сателити обикалят на двеста и осемдесет и четиридесет хиляди километра над земята, а камерите им превръщат нощта в ден. Някои, като сателитите от Помощната отбранителна програма, контролирани от военновъздушните сили на Съединените щати, работеха в инфрачервения спектър, за да откриват установки за изстрелване на ракети. Други бяха способни да разчетат номера на пощенска кутия. Ирак все още бе приоритет при събирането на информация в командния център на НРС и сателитите «Кийхол» и «Лакрос» изпращаха информация на всеки час в реално време, докато преминаваха над Багдад, Фалуджа, Мосул, Тикрит и други иракски градове.
Сателитите «Лакрос» с кодови имена «Оникс», «Вега» и «Индиго», тежащи цели петнадесет тона, се движеха на сравнително ниска орбита на шестстотин четиридесет и четири километра от земята. Скоростта им беше над четири километра в секунда. Те притежаваха огромни соларни панели с размерите на крилете на боинг 747, а синтетичните апертурни25 радари надничаха при всякакво, дори и в лошо време, което не можеше да попречи за откриването на целите. В момента един от сателитите от дъщерната програма, строго засекретената модернизирана серия «Кийхол», КХ-11, се намираше точно над Багдад при обедното си преминаване над града. Изстрелян с помощта на огромната, но заменима ракета «Титан V», той струваше милиард и половина долара. КХ-11 беше голям колкото училищен автобус, а камерите му работеха в полуинфрачервения спектър26 и в термичния инфрачервен спектър, което му позволяваше да вижда през нощта, а също и във видимия спектър27 за наблюдение през деня. Фотопотокът можеше да открие човек, който носи пистолет, но въпреки че сателитните камери успяваха да проникват през облаци и лошо време, все още не можеха да определят кои превозни средства съдържат експлозиви.
Ирак не беше единственото място в света, което се проучваше до най-малки подробности. Друга група компютри бяха свързани със серията «Кийхол» и следяха границата между Пакистан и Афганистан. Преди няколко часа огромният сателит беше минал над Пешавар и близкото до града подножие на Хиндукуш. Снимките в реално време на бяла камионетка с надпис на вратите «Хайдерабадска пералня», приближаваща нещо, което приличаше на мръсно бедно село, не говореха нищо на оператора, но подобно на хиляди други, които биха могли да имат връзка с новата война срещу тероризма, файлът бе маркиран за препращане в Ленгли.