Къртис О'Конър прегледа последните снимки от Националната разузнавателна служба без въодушевление и пренасочи доклада към Боб Ригън в Исламабад. Камионетката на пералнята в подножието на Хиндукуш изглеждаше малко странно и може би означаваше нещо, помисли си той. От друга страна, подобно на останалите 99,9 от суровите данни, които се изливаха в Ленгли от стотици други постове по света, снимките вероятно нямаха никакво значение.
Боб Ригън прекара пръсти през косата си и се вторачи в сателитните снимки на екрана пред него. Те бяха зърнести, но той можеше с лекота да разчете надписа «Хайдерабадска пералня» на вратите на камионетката с двойно предаване.
— Какво смяташ, че прави шибаната камионетка на някаква пералня в Дара Адам Хел, и защо сега е поела към Пешавар? — запита се той гласно.
— Не и за да събира мръсни чаршафи, това би било първото ми предположение — включи се върлинестият му заместник Тони Кармело, докато се надигаше от писалището си, за да отиде при своя началник.
— Точно така. Войната срещу тероризма щеше да е много по-лека, ако пакистанците си вдигнат черните задници и прочистят тази клоака на границата — измърмори Ригън.
— Никакъв шанс — отговори заместникът му.
И двамата знаеха, че пакистанското правителство не бе склонно да упражнява сериозен контрол над границата с Афганистан. Въпреки значителния натиск от страна на Съединените щати и ООН Пакистан отказа да сложи ред в медресетата, ислямските училища, които уахабитите от Саудитска Арабия и други също толкова фанатични ислямисти поддържаха финансово. В северозападната провинция процъфтяваха стотици талибански училища. Нападките от яростни и често неграмотни имами пълнеха впечатлителните млади умове с пламтяща омраза срещу Запада. Светът се заливаше от сякаш несекващ поток атентатори самоубийци, но всеки пакистански водач, който се опитваше да сложи ред в тези медресета и да ограничи преподаването там до действителното послание на Корана, рискуваше да изгуби поста от ръцете на пакистанските ислямски хардлайнери и пакистанската Междуведомствена разузнавателна служба (МРС), която беше голям поддръжник на талибаните. В относително кратката история на страната превратът винаги е бил постоянна вероятност.
— Имаме ли вести от Крофърд? — попита Риган.
— От вчера не се е обаждал. Ще проверя какво става.
Минута по-късно Тони Кармело подаде на своя началник слушалка, работеща чрез шифровъчна система, в която никой терорист не би могъл да проникне.
— Крофърд. Твърди, че обектът му не е излизал от хотела.
— Заден вход? — попита направо началникът на поста своя новобранец.
— Има товарна рампа, но виждам и нея — уверено отговори младият агент на ЦРУ. — Единственото движение там беше, когато камионетката на една пералня замина рано сутринта.
— Да не би случайно да беше на «Хайдерабадска пералня»? — попита Ригън по-скоро по интуиция, отколкото като плод на размисъл.
— Мисля, че май така пишеше — отговори Крофърд, но вече не звучеше толкова уверено.
— Крофърд, ако искаш да имаш успех в тази игра, не само трябва да мислиш, но и да знаеш — излая Ригън в телефона. Дългите работни часове си казваха думата. — Колко голяма беше камионетката? Какъв цвят?
— Бяла тойота с двойно предаване — нервно отговори младият агент.
— Отивай в Пешавар да я откриеш, защото точно в момента получих сателитни снимки, от които се вижда, че бяла тойота, собственост на някаква хайдерабадска пералня, е поела натам, и нещо ми подсказва, че вероятно е същата, която си видял тази сутрин да заминава. Когато я намериш, не искам да се правиш на някакъв шибан герой. Просто я наблюдавай и виж дали можеш да разбереш какво са замислили. И бъди внимателен. Пешавар не е курорт.
— Каквото и да правят, според мен си напълно прав, че то няма нищо общо с доставката на чисто спално бельо — отбеляза Ригън, когато затвори телефона. На всеки агент на ЦРУ му се налагаше да се осланя на предчувствието си, но предчувствията в съчетание с натрупания през годините опит се отплащаха.
33.
Главната квартира на ЦРУ,
Ленгли, Вирджиния