— Тя ми даде много полезна информация — възнегодува Къртис, но с усмивка на уста.
— Тя ти даде не само това — сопна се заместник-директорът, гледайки над очилата си. — Искам да водиш тези двамата по същия начин, както би водил двойка агенти от Москва. — О'Конър се ухили самодоволно и Том веднага съжали за това сравнение. — Мисли си за Белуджистан, където ще бъдеш изпратен, ако прецакаш работата. Щом се убедиш, че могат да се справят със задачата, а като се хвърли око на професионалните им биографии, в това не може да има съмнение, остави ги да работят и ги накарай да свършат своята половина.
— Том, финансирането е на черно — възрази О'Конър, сега вече по-сериозен. — Ако се опитам да ги водя по същия начин, както сме водили агенти в Москва, ще трябва да се срещам с тях поотделно в парка «Лафайет» и те ще луднат. Смятам, че трябва да направим нещата колкото може по-нормални. Не е тайна, че разговарям с много учени за опасността от биологичните оръжия. Нали ходя на техни конференции, за бога.
Том Макнамара изръмжа.
— Оставям подхода на теб, стига случващото се в «Халиуел» да си остане непроницаемо. Колкото до ваксините, вицепрезидентът изглежда особено загрижен нашите атлети и официалните лица в делегацията ни за Пекин да бъдат защитени, така че, без да разкриваш какво ще правим, трябва да поддържаш тясна връзка с нашия Олимпийския комитет.
— Имаме ли вече кодово име?
— Операция «Плазмид»28. И тя трябва да остане колкото е възможно по-тайна. Освен мен, теб и вундеркинда на седмия етаж за нея знаят много малко хора. Дори държавният секретар не е информиран. Само президентът, вицето, секретарят по отбраната и малкото лайно Еспозито.
— А Халиуел?
— Днес следобед президентът ще играе голф с него и според характеристиката, която му направи, щом могат да паднат пари, той ще се включи.
Д-р Ричард Халиуел се беше включил още от деня, когато строго секретната лаборатория получи сертификат като безопасна, но не по начина, който Том Макнамара или О'Конър можеха да си представят.
Отново в кабинета си, Къртис прегледа документите на двамата учени. Съобразявайки се с неразумното искане на Белия дом програмата да е започнала вчера, налагаше се да ги привлече още утре. Той се замисли над своя подход. И двамата бяха непоколебими противници на запазването на запасите от едра шарка и Къртис трудно щеше да ги убеди да станат част от тайната операция «Плазмид», макар собствените му симпатии да бяха на страната на учените. За разлика от администрацията, която си нямаше и представа колко опасна може да се окаже подобна разработка, двамата учени щяха да са напълно наясно в какво се впускат.
Къртис О'Конър погледна часовника и се приготви да си върви. Беше почти полунощ, въпреки че в непрестанната борба срещу тероризма полунощ беше само началото на нов ден във Фермата29. Снимката на Кейт Брейтуейт му напомни колко отдавна не е бил в компанията на красива и интелигентна жена. Работата му пречеше да поддържа дълга връзка. Пък и знаеше, че прекаленото емоционално обвързване с някого може да стане причина да изгуби целенасочеността в работата, която имаше да върши. Бегло си помисли какво ли би било да живееш един малко по-нормален живот. Живот, който не се диктува от работата и щеше да му позволи да си има някого, при когото да се прибира у дома.
Прокара пръсти през косата си и въздъхна дълбоко от неудовлетвореност, а мислите му се върнаха към другата част от неговата мисия. Е, О'Конър, щом стана дума, можеш ли да прескочиш до Колцово в Сибир и да се покриеш в Алтай, където температурата пада до минус 40, и да докараш този Долински в Щатите? Разбира се, руснаците може малко да се ядосат и няма никаква гаранция, че набегът няма да се превърне в касапница, но ти ще се оправиш. Както винаги. О'Конър поклати глава и набра комбинацията на своя сейф.
— Ние май никога не се учим — измърмори той.
При измъкването на хора винаги ставаше някакво объркване, както Оливър Норт и Роналд Рейгън научиха, след като аятолах Хомейни свали шаха на Иран през 1978 година. През следващата година шейсет и шест американци бяха взети за заложници в посолството на САЩ в Техеран. О'Конър си припомни опита за тяхното спасяване, превърнал се в пълна катастрофа. Един от хеликоптерите на морската пехота марка «Сталиън» се блъсна в транспортен самолет С-30 в иранската пустиня и в паниката да се измъкнат бяха забравени строго секретни планове, идентифициращи всички агенти на ЦРУ в Иран. Къртис знаеше, че трябваше да минат години, докато се възстановят от това нещастие, а сега предстоеше друго. Спасяването на Долински от лапите на Кремъл щеше да почака, първо да се оправи с учените и Халиуел, помисли си той. Докато вървеше към пропуска при главния вход, за да излезе навън в остатъка от нощта, си мислеше за света, който беше напълно полудял.