Выбрать главу

Уайнбъргър леко се усмихна и прибра картичката, без да я погледне.

— Господин президент, сега, когато сте тук, членовете се питаха — започна Палмър — дали бихте се присъединили към тях за по едно питие в клубната зала? Зная, че програмата ви е много натоварена, но те наистина ще оценят високо срещата си с вас.

— Ами… — поколеба се президентът и обърна поглед към Еспозито.

— Господин президент, мисля, че имате малко време — усмихна се съветникът, приближи се и заговори тихо: — Не е зле да споделите с няколко думи, че сте в Калифорния за среща с Политическия институт, основан на вярата, и да изтъкнете, че няма по-добро място от голф клуб като «Винярд», за да си починете малко. Клуб, който олицетворява американските ценности и успеха в света — завърши Еспозито, повишавайки малко тон, — и чиято дискретност да запази в тайна частното ви посещение високо ще оцените. Това ще зарадва ли членовете? — Еспозито погледна въпросително към Уайнбъргър.

Ричард Халиуел попи всички нюанси в разговора. До момента чувствата му към могъщия малък съветник бяха двойствени, но сега реши, че Еспозито е човек, с когото може да се работи. Умен и безскрупулен. Подчертаването на «няколко думи» от Еспозито, не беше убягнало на Халиуел.

— Обаче никакви въпроси — настоя Еспозито, сякаш бе прочел мислите на Халиуел. — Господин президент, докато вие поздравявате членовете, Ричард и аз ще изпием на спокойствие по едно питие на верандата.

— Искам да поговоря с теб за обявяването на твоята кампания. Смятам, че трябва да стане час по-скоро. Също така не е зле да поговорим за заплахата от страна на исляма, а и какво е мнението ти за китайците и имаш ли идеи как да се справим с тях — каза Еспозито, когато последваха президента и председателя на клуба към историческата зала.

— Имам няколко идеи — отговори разсеяно Халиуел, който все още размишляваше върху нехайното отношение към неговата визитка, — но смятам, че Китай е много по-сериозната заплаха — добави той, а мислите му веднага се насочиха към дезертирането на Долински. Ако можеше да започне програмата си и да спечели Белия дом при следващите избори, помисли си, господството на Америка в света щеше да е неоспоримо.

Челюстите на заложения от Кадир капан се готвеха да щракнат.

35.

Хотел «Винярд Ризорт»,

Калифорния

— Как мина играта? — попита Симон, след като звучно целуна бузата на Халиуел.

— Изкарах им душиците и на двамата — похвали се Халиуел, а думите му бяха леко неясни след няколкото чашки осемнадесетгодишен «Гленфидич».

Президентът успя да си почине сред приятелски настроени съмишленици републиканци и посещението продължи доста повече, отколкото Еспозито бе предвидил. Апартаментът «Линкълн» на тринадесетия етаж на «Винярд Ризорт» бе известен с възхитителните си изгледи. В момента отвъд залива Сан Франциско и моста «Голдън гейт» огненочервеният венец на слънцето вече потъваше зад хоризонта.

— Скъпи, разумно ли е да изкарваш душицата на президента на Съединените щати? — попита Симон нежно, подобна фамилиарност си позволяваше само когато бяха сами.

— Да, когато те е помолил да се включиш в надпреварата за негов наследник — отговори Халиуел и стисна задника й.

— Ще те подкрепи ли? — Симон почувства как я обзема вълнение.

— Иска да се включа в борбата за номинацията на Републиканската партия — отговори Халиуел, внимавайки да не се изпусне за другото искане на президента — да започне отново проучванията в мрачния свят на биологичната война. — След играта пийнахме по едно с неговия съветник Дан Еспозито. Той смята, че разполагам с всички нужни аса. Добро име в бизнеса, председател на управителния съвет, добро семейство и не само това — добави Халиуел въодушевено. — Спомена ми под секрет, че връзките ми с Джери Бъфет и неговата църква няма да ми навредят. Напротив, вероятно Бъфет ще застане зад моята номинация и ще поведе след себе си още хиляди църкви и техните паства. А това — обяви той, докато си наливаше един голям бърбън — ще е от голяма полза.

— Мисля, че новината заслужава шампанско — каза Симон. След малко се върна от кухнята на апартамента с бутилка «Круг» от реколта 1964 г. — За Ричард Халиуел, следващия президент на Съединените щати — подаде му тясната кристална чаша и вдигна своята за наздравица.