— Президентът Халиуел. Мисля, че бизнесът ще ме подкрепи. Нали така?
— Разбира се, скъпи. Те не могат и да сънуват по-добър защитник. Кой ще води кампанията ти? — попита младата жена, вече нащрек за възможните заплахи срещу нейното собствено положение.
— Еспозито. Няма по-добър от него — отговори Халиуел, повдигна арогантно брадичка и се загледа към залива. В далечината проблясваха светлините на отсрещния бряг.
— Би било добре да се срещна с този Дан Еспозито — подхвърли Симон предизвикателно, докато облягаше глава на рамото на Халиуел. — Какво искаш за вечеря? Мисля тази вечер да си останем тук.
— Не искаш ли да идем на ресторант?
— Ричард, току-що си играл голф с президента на Съединените щати — отговори Симон, поемайки контрол върху имиджа и връзките с обществеността. — Членовете на голф клуба го знаят, така че няма да мине много време, преди цял свят да разбере. Като следващ президент на Съединените щати трябва да пазиш доброто си име — обяви тя, оправи яката на ризата му за голф и после плъзна ръка по гърдите му. — Нали се сещаш какво ще направят демократите със снимка, на която ти и аз вечеряме сами? Скъпи, това е реклама, от която нямаме нужда, независимо че аз съм твоята лична секретарка. Между другото, мисля, че една интимна вечеря ще бъде нещо много хубаво.
Ричард Халиуел прекоси несигурно апартамента до мястото, където Симон се бе изтегнала на един шезлонг, обърнат към големия прозорец, разкриващ светлините на Бей Сити далеч под тях. Червеникавата й коса се спускаше на вълни до раменете й, дълбоко деколтираната й черна вечерна рокля подчертаваше дълбоката цепка между гърдите й.
— Мисля, че ще е по-добре да се изчукаме — каза Халиуел с надебелял глас, сграбчвайки я за гърдите.
Симон изстена вътрешно. Тя никога не пропускаше възможността да се възползва от слабостта на Халиуел към секса, но когато беше пиян, а в момента беше доста почерпен, трябваше хем да го котка, хем да го изтърпи. Всъщност, независимо дали е трезвен или пиян, винаги ставаше дума за изтърпяване.
Халиуел остави чашата с уиски на масичката за кафе, разливайки бърбъна върху лъснатото стъкло. Дръпна ципа на дюкяна си и зарови за своя малък полуеректирал пишок.
— Духай ми — нареди той, тикайки слабините си в лицето на Симон.
— В спалнята е по-удобно — отговори тя дрезгаво.
Халиуел падна, докато се опитваше да си събуе панталоните, и трябваше да се изкатери от пода в леглото. Покачи се върху Симон и за нейна изненада въпреки всичкия изпит алкохол се оказа надървен. Макар и надървен, пак беше малък, но тя изстена, когато той насила проникна в нея.
— Чукай ме, господин президент, чукай ме — прошепна дрезгаво. — О, да! Дааа! Точно така! — За Симон Карстеърс това беше добре позната рутина, но тази вечер не беше нужно да се преструва дълго. Ричард Халиуел свърши почти веднага, изстена, пръдна, изтърколи се от нея и моментално заспа.
36.
Пешавар, Северозападната гранична област
Бил Крофърд намали скоростта, когато наближи старата част на Пешавар и улицата на разказвачите на приказки. Тесният път беше почти непроходим. Членове на пущунските племена се разминаваха с талибани, магарешки каручки се състезаваха с боядисани в ярки цветове автобуси, моторни рикши се надбягваха с велосипедисти. Въздухът бе натежал от мириса на подправки, нарове, козе сирене и вонята на мазни късове овнешко, които цвъртяха върху мангалите по цялата дължина на оживената улица. В задната част на наблъсканите едно до друго магазинчетата разпалваха огнищата със стари автомобилни гуми и стотици оръжейници превръщаха отпадъчни железа в пушки със съмнителни качества. Над града тежко висеше лютив пушек. На всеки няколко минути се чуваха изстрели — оръжейниците изпробваха новопроизведената стока, рискувайки своя собствен живот. Над щандовете, където се продаваше чай за руски самовари, гордо висяха снимки на Осама бин Ладен, молла Омар и Ал Зауахири. Търговци предлагаха на дребно плодове, грънчарски изделия, килими и молитвени килимчета.
Крофърд несъзнателно опипа кобура под мишницата си. Всички мъже в града бяха въоръжени с «Калашников», а мнозина носеха и патрондаши, препасани през гърдите. Малкото жени, които се мяркаха наоколо, бяха забулени от главата до петите в черни бурки, а очите им бяха скрити зад фини мрежи. И изведнъж сред целия този хаос той я видя. Камионетката на «Хайдерабадска пералня» излезе от тясна странична уличка, разпръсна стадо кози, което даде своя принос към невъзможното задръстване на улицата на разказвачите на приказки.