Очите му се разшириха от ужас, когато голямото острие изсвири във въздуха към него и с един жесток удар му отряза главата. Тя подскочи два пъти, преди да се изтърколи в една прашна дупка на пътя, оставяйки кървава следа след себе си. Весели струйки яркочервена кръв пръскаха от аортата му, докато сърцето все още трескаво биеше.
Когато учениците натикаха обезглавения труп в сузукито и заляха с бензин малкия джип, Ал Фалид отстъпи назад. Точно преди да драснат клечката, мобилният телефон на Бил Крофърд звънна, но Ал Фалид кимна на учениците да не му обръщат внимание. Когато звъненето престана, се чу пиукане, обозначаващо оставеното от Натали съобщение. «Скъпи, Табата искаше да ти каже лека нощ. И двете много те обичаме. Липсваш ни.» Сузукито избухна в пламъци.
Докато се връщаше нагоре по алеята към медресето, Ал Фалид гледаше със задоволство как студентите си подхвърлят главата на неверника. Един от тях отстъпи назад, засмивайки се при опита да избегне пръските кръв. Захвърлената глава лежеше с лице към ясното синьо небе, а последните мигове на болка и ужас бяха завинаги запечатани в безжизнените очи.
37.
Главната квартира на ЦРУ,
Ленгли, Вирджиния
На следващия ден Къртис О'Конър разгледа сателитните снимки на горящото сузуки. Нещо в зърнестата снимка на по-възрастния мъж в широки шалвари и риза го обезпокои, но работата до късно през нощта си казваше думата и дори най-добрите можеха да пропуснат важни улики.
О'Конър прочете късия доклад за още един изгубен агент с нарастващ гняв. Къртис и Макнамара бяха предупредили новия директор да не изпраща млади и неопитни служители в страни като Пакистан, но думите им си оставаха глас в пустиня. Подобно високомерие струваше скъпо на Америка, помисли си горчиво О'Конър. Още една вдовица и някое детенце без баща.
— Шибани политици — тихичко изруга той.
Исламабад имаше подозрения кой е виновен, но ученият беше изчезнал и нищо конкретно не го свързваше с ужасяващото убийство. Къртис си отбеляза да се разпореди Службата за вътрешна сигурност да задържи и разпита Ал Фалид, когато се върне в страната. Мислите му бяха прекъснати от почукване на вратата.
— Професоре, радвам се да те видя отново — възкликна радушно Къртис и кимна с благодарност към придружителя на професора Сайед. — Моля, седни — с жест му предложи едно от креслата, докато стискаше здраво ръката на Имран. — Предполагам, че се чудиш защо си тук?
Имран Сайед се усмихна.
— Къртис, вече нищо не може да ме изненада, но да, леко се озадачих. Не знаех, че връзките на Халиуел включват и ЦРУ.
— Допреди няколко дни не бяхме свързани, поне не официално — отговори му Къртис. — Познаваш ли Ричард Халиуел?
— Само по име — отговори Имран кратко.
Къртис погледна професора в очите, осъзнавайки, че биха могли да прекарат следващия час в дуелиране или да преминат направо към обсъждане на въпроса. О'Конър вече знаеше, че освен международно признание професорът притежаваше и разрешение за работа със свръхсекретна информация от най-високо равнище, което значеше, че е проучен и оценен положително. Проверката беше изчерпателен процес, включващ препоръки от лица с добро име, преглед на банковите сметки, кредитните карти, навиците при харченето — накратко, общественият и личният живот на Сайед са били разгледани под микроскоп. Едва ли имаше нещо, което ФБР, ЦРУ и Къртис О'Конър да не знаят вече за Имран Сайед, и уважението на агента към този човек само нарасна, докато преглеждаше досието. Макар да бе описан като вярващ мюсюлманин, Сайед изглеждаше готов да се изправи срещу всеки, чиито действия в името на исляма не носеха полза на умма — общността от вярващи, и особено срещу фундаменталисти като Осама бин Ладен. Сайед беше вдовец и Къртис отбеляза, че не се беше оженил повторно и нямаше признаци да поддържа любовна връзка. Бе предпочел да се отдаде изцяло на медицинската наука. Вкусът на Имран към виното може би не беше обичаен за мюсюлманин, но той бе от онези, които О'Конър класифицираше като умерени. Според него светът имаше нужда от колкото е възможно повече умерени хора, и то не само мюсюлмани. Къртис реши да мине направо на въпроса.
— Имран, онова, което ще ти кажа, е само за твоите уши, независимо дали ще се съгласиш, или ще откажеш да станеш част от програмата. Настоявам да получа уверението ти, че няма да го разгласиш пред никого — натърти Къртис.
— Ако това ще спести време, оценявам твоята откровеност и ти давам думата си — отговори Имран с дяволита усмивка.