— Д-р Брейтуейт, полковникът е много зает с работа от държавна значимост и съжалява, че няма да може да се види с вас — беше заявил много сериозно капитан Кроушоу, застанал пред обрамчената с пясъчни чували врата на полковник Васенбърг, и не я пусна да влезе във вътрешността на бункера.
— Кроушоу, това наизуст ли трябваше да го научиш, или подобни официозни глупости ти идват естествено? — попита язвително тя, преди да се завърти и да си тръгне бясна.
Тъп подлизурко, беснееше вътрешно тя. Искаше й се да го просне с един тупаник и ако не беше съветът на Имран да се остави на течението, за да види на какво е способна системата, щеше да напусне още на мига. Кейт изпитваше огромно уважение към преценката на професора, може би наистина си струваше да остане и да се бори срещу системата отвътре, но изобщо не съзираше някакви шансове да промени нещата. Знаеше, че фармацевтична компания «Халиуел» се интересува само от едно-единствено нещо — печалбите. Предчувствието на Кейт Брейтуейт за предстояща неприятност се усили, когато правителствената кола намали и зави към главния вход на Централното разузнавателно управление.
— Защо завиваме към ЦРУ? — попита тя шофьора.
— Госпожо?
— Това е Централното разузнавателно управление. Защо спираме тук? — поиска да разбере Кейт.
— Съжалявам, мадам, но ми наредиха да ви докарам тук.
Кейт не каза нищо. Нямаше смисъл да си го изкарва на шофьора, той само си вършеше работата. Ядът й не намаля въпреки бързината, с която преодоля проверките, за да се изправи най-накрая пред един як и невероятно добре изглеждащ мъж, около четиридесетгодишен по нейна преценка, който я чакаше встрани от рецепцията.
— Д-р Брейтуейт, здравейте. Аз съм Къртис О'Конър.
Кейт се здрависа с него, изненадана от топлината на неговата усмивка и заинтригувана от лекия ирландски акцент. Но предвид събитията от последните двадесет и четири часа, тя нямаше да се остави да бъде омагьосана от когото и да било. Вторачи се в Къртис, без да продума.
— Д-р Брейтуейт, разбирам, че всичко това е малко изненадващо, но обещавам съвсем скоро да научите всичко — небрежно подхвърли Къртис, докато я водеше към коридора, прекосявайки широката пет метра гранитна емблема на ЦРУ на пода. — Мога ли да ви предложа кафе? Имам собствена кафеварка — обяви О'Конър с момчешка усмивка и посочи машината за еспресо «Фаема», която някак се беше изхитрил да напъха в ъгъла на лавицата за книги. — Предлаганото от управлението не става за пиене.
— Да, благодаря. Черно — отговори Кейт и леко се отпусна.
Къртис О'Конър беше чаровен и в компанията му гневът й се уталожи. Неколцината служители на управлението, с които се беше срещала преди, бяха болезнено скучни и прекалено обвързани с правилата. Този обаче май беше различен. Кейт побърза да си напомни, че вероятно той е част от същия екип, от който беше и полковникът, и заради това трябва да остане нащрек.
— Докторе, имате впечатляваща професионална биография — поде Къртис, решил да действа с хапливата австралийка според правилата. Никакви малки имена, докато не спечели доверието й. Както скоро щеше да разбере, това беше мъдра стратегия. — Онова, което ще ви кажа, е класифицирана информация на равнище над строго секретно, така че трябва да получа съгласието ви, че независимо от вашето решение, тя ще си остане между нас и няма да я споменавате пред никого без мое изрично разрешение.
— Господин О'Конър, вие командвате тук.
— Приемам това за съгласие — каза Къртис и я стрелна с още една разоръжаваща усмивка.
Не беше трудно човек да изпита топлота към този мъж, помисли си Кейт, но когато той очерта действителната причина да бъде командирована в «Халиуел», всякакво размекване по отношение на него изчезна. Кейт изчака, докато свърши. Отново трябваше да полага усилия да сдържа гнева си от глупостта на тази администрация.
— Имате ли някаква представа колко опасно е подобно бърникане на вируси?
Къртис О'Конър я погледна и кимна.
— Не мисля, господин О'Конър! — заяде се Кейт, гневът й започваше да избива. — Съмнявам се, че вие и подобните вам във вашия малък затворен свят изобщо някога сте чували за полимеразни верижни реакции. Но нека ви кажа какво може да се произведе с тази техника, ако попадне в чужди ръце.