Малик беше изгубил своята жена и двете си малки дъщери, попаднали в ръцете на прословутата египетска тайна полиция, която сътрудничеше на Извънредната програма за местене на затворници, измислена от администрацията на САЩ. Програмата използваше тайни затвори в трети страни, за да заобикаля Женевската конвенция срещу мъченията. Снахата на Амон бе попаднала в демонстрация близо до гробницата на Саад Заглул33 в Кайро.
Опозиционната партия «Кифая», чието име на арабски значеше «достатъчно», протестирала срещу двадесет и пет годишната диктатура в страната, когато полицията за борба с безредиците се втурнала сред тълпата. Малките момиченца били стъпкани, а майката, която се опитала да ги предпази с тялото си, била пребита от цивилните полицаи на президента Мубарак. И Ал Фалид, и неговият син Малик добре знаеха, че египетският режим получава повече от два милиарда долара годишно от Съединените щати. Сумата бе втората по големина помощ в света след тази за Израел. Сега Ал Фалид и неговият син щяха да си отмъстят.
В пристанището на Монровия очуканите на вид мореходни влекачи «Уинстън Чърчил», «Монтгомъри» и «Уейвъл» се подготвяха за отплаване. «Уинстън Чърчил» щеше да направи една последна доставка на бракувани радиоактивни глави от уреди за лъчева терапия, в случай че възникнеше нужда от следваща предупредителна атака. Първото местоназначение на «Монтгомъри» и «Уейвъл» беше Карачи, откъдето щяха да натоварят партидата ракети «Стингър». Оттам след известно време, посветено на обучение за използване на ракетите в открито море, щяха да се насочат към едно от най-хубавите пристанища в света и да задействат плановете за унищожителното първо предупредително нападение.
41.
Пристанището на Монровия,
Либерия
Мореходният влекач «Монтгомъри» с водоизместимост хиляда осемстотин и осемдесет тона и неговите братя «Уейвъл» и «Уинстън Чърчил» се бореха с неспокойната вода в пристанището, която ги люлееше на пристана пред сградата «Обединена буксирна компания» в столицата на Либерия. Дебелите въжета се опъваха и скърцаха, докато се търкаха в ръждясалите стълбове, стърчащи от пропукания бетон на слабо осветения разнебитен кей на пристанище Фрийпорт в Монровия. Ниски складове с пробити покриви и люпеща се от стените яркозелена боя се простираха по протежение на шестстотинметровия кей. Долу и почти до средата на кея останките от пет хиляди тонен контейнеровоз лежаха на една страна. Стояха там от три години и ръждясалите контейнери по палубите и в трюмовете бяха почти изцяло покрити с вода. Това беше естествен резултат от катастрофално объркване на баласта. Подобно на купчините гниещи боклуци по главните улици на Монровия, пристанището също представляваше символ на гражданската война, продължила повече от десетилетие. За «Ал Кайда» това място се оказа превъзходно.
Под палубите на «Монтгомъри» Хани Баснан, жилавият и съсухрен стар инженер, чиято възраст не можеше да се определи, извършваше процедурите по пускане на двата рециклирани дизелови двигателя «Дайхацу».
Синята боя проблясваше на приглушената светлина в машинното отделение. Големите дизели предаваха по пет хиляди конски сили на двата огромни управляеми винта, обгърнати от големи защитни кожуси. Управляемите винтове правеха излишно наличието на рулеви механизъм. Стърчащите дълбоко в океана пропелери можеха да се завъртят за миг на 360. Машинното беше безукорно и претъпкано с въздушни и хидравлични маркучи и безброй други тръби, свързани с масивни скоростни кутии, хидравлични помпи и помпи за управление на винтовете. Малко звуконепроницаемо помещение в задната част служеше на Хани за кабинет. На конзолата проблясваха множество предупредителни контролни лампички. Още по` към задната част зееше отворена водонепроницаема стоманена врата. Щом поемеха на път, тя щеше да бъде затворена от хидравличен механизъм. Ако възникнеше нужда задното отделение, където се намираха секциите на винтовете и машинното, да бъде наводнено, «Монтгомъри» щеше да потъне като камък.
Хани провери големите помпи на дизелите. Маслото циркулираше непрестанно през филтър и изглеждаше чисто. Отвори крановете, които пропускаха морска вода за охладителната система, и провери големите помпи за управление на винтовете. После пусна един от огромните генератори «Катърпилър», увери се, че редицата бутилки със сгъстен въздух са пълни, и разкачи електрическия кабел, който доставяше ток от брега. Доволен от свършеното, той се върна обратно в своето контролно помещение и натисна бутона «старт» на деснобордовия главен двигател. Поток сгъстен въздух избухна в първия цилиндър, а после, когато всяко бутало преминаваше през горна мъртва точка — и в следващите. Горивото потече, смеси се с въздуха и основният двигател оживя, а големият маховик се установи на малко под сто оборота в минута.