Хани се усмихна на себе си, когато повтори същата процедура за левия двигател, удвоявайки шума в помещенията под палубата. Той бе прекарал почти петдесет години на влекачи и нищо не му носеше по-голямо удовлетворение от това да изпълнява волята на Аллах и да бъде под палубата край дизелите, маслото и суровата мощ, която пулсираше под краката му.
На мостика, близо осемнадесет метра над машинното, капитан Малик ал Фалид се подготвяше да излезе в открито море. Като член на тази клетка, той знаеше колко важни за успеха на мисията са влекачите. Прегледа прогнозите за времето с нарастващо предчувствие за беда и хвърли поглед на черните отметки на барометъра в месинговата кутия, закачена над главата му. Деветстотин и осемдесет хектопаскала, и продължаваше да пада. Отвъд вълноломите лежаха два океана, известни с яростните промени в настроението си. Наскоро навършил двадесет и осем, Малик беше млад за капитан на влекач. Мургавото му лице, обрамчено от черна къдрава коса, имаше белези от шарка. Бдителните му кестеняви очи излъчваха дълбока тъга, която нямаше да изчезне никога, поне не в този живот. Малик хвърли поглед към рамкираната снимка, която имаше свое постоянно място отляво на дълбокомера върху полираната конзола за управление. На нея бяха неговата жена и двете им дъщери, на четири и пет годинки. Нямаше да мине много време и ако Аллах пожелае, той ще отмъсти за тяхната смърт от ръцете на омразната египетска тайна полиция и американските й съюзници. И само след няколко седмици ще се присъедини към своята жена и дъщерите си в рая.
Докато изчакваше големите дизели в трюма под него да достигнат работна температура, Малик ал Фалид отвори чекмеджето с морски карти на масата, монтирана откъм десния борд, и извади тази с подходите към града мишена. Беше малко вероятно някой в Монровия да попита защо му е точно тази карта, но за всеки случай в чекмеджето имаше карти за още четиридесет големи града, на които можеше внезапно да дотрябва мореходен влекач. Малик отдавна беше запомнил съдържащата се в нея информация, но получаваше някакво удовлетворение да разглежда различни подробности от града на неверниците. Той я огледа отново. Движението навътре и навън от пристанището беше строго регулирано и «Джерусалем Бей» щеше да влезе задължително през район «Алфа» на север. Напускащите пристанището излизаха през район «Браво». На картата между «Алфа» и «Браво» имаше отбелязана нова разделителна зона, въведена заради съперничеството между излизащите и влизащите плавателни съдове, които искаха да използват едни и същи навигационни коридори. Затова пристанищните власти въведоха строги изисквания пристигащите кораби да се придържат към северната част на коридора. Малик и капитаните на «Монтгомъри» и «Джерусалем Бей» щяха да се съобразят с правилника до последната запетайка. Същото щеше да направи и капитанът на «Оушън Венчърър». Той нямаше да има друг избор. В някаква точка на четири мили източно от морския фар, на самия край на район «Алфа», на кораба му щеше да се качи лоцман. Малик проследи маршрута, по който щяха да минат. Танкерът щеше да бъде допуснат вътре първи и щом стигнеше шамандурата след входа, лоцманът щеше да обърне тромавия гигант от район «Алфа» към Западния канал. Каналът беше широк двеста и десет метра и с минимална дълбочина по-малко от четиринадесет метра при отлив. «Джерусалем Бей» щеше да е следващият по разписание. Властите щяха да отбележат, че «Монтгомъри» и «Уейвъл» са по средата на презокеанското си пътуване и са включени в графика за влизане в пристанището за презареждане. С малко късмет тяхното пристигане по едно и също време с танкера и контейнеровоза щеше да бъде отдадено на случайността. И ако Аллах пожелае, продължи да размишлява Малик, пристанищните власти щяха да открият, че «Монтгомъри» и «Уейвъл» не са обикновени влекачи, едва когато щеше да бъде прекалено късно.
Малик прибра морската карта. Нямаше карта за дълбочините на Фрийпорт в Монровия. В страна като Либерия човек трябваше да разчита на местните познания. Той взе един от двата радиомикрофона, които се люшкаха от покрива на рубката, и докладва, че е приел сигнала от своя инженер за прехвърлянето на контрола над големите дизели на мостика. После нареди на моряците да освободят въжетата.
Сграбчи двете блестящи дръжки на дроселите в лявата си ръка, а с дясната хвана джойстика на управлението и умело отдели големия влекач странично от кея. Подобно на джойстика в модерните изтребители, корабният можеше да завърта големите предпазени с кожух винтове във всички посоки и циферблатът на конзолата пред Малик му позволяваше да отчита точната посока на тягата. Той бавно премести дроселите напред и десетте хиляди конски сили на дизелите с рев се събудиха за живот. Масивният стоманен нос на «Монтгомъри», защитен от големи гуми за трактори, се наклони и се издигна в неспокойните води на вътрешното пристанище, цепейки вълните. «Уейвъл» пое в неговия килватер и двата влекача се понесоха бързо към отвора между двата скалисти вълнолома, отвъд които ги чакаха бурните води на Атлантическия океан.