Кадир седеше спокойно на обледената скала край пътеката. В далечината, на около хиляда метра под тях, се виждаха светлините на Пешавар, обгърнат от пушека на огньовете в домовете. Кадир погледна назад. Лунната светлина се отразяваше в снега и гранита на по-високите върхове и въпреки чудовищността на онова, което планираше, той се почувства странно умиротворен. Замисли се за различните настроения на планините. Понякога пристигаха гъсти облаци, които се завихряха около върховете и подножията им, съобщавайки за яростна промяна на времето. Фъртуните продължаваха с дни, а температурите падаха до минус 40. Гъстият като саго3 бръснещ сняг би смъкнал плътта на всеки достатъчно глупав да се движи, а после внезапно тази ярост избледняваше. Тази вечер, размишляваше Халид, извисяващите се нагоре планини бяха величествено спокойни. Те му напомниха за една друга планина и мислите му се насочиха към пророка Мохамед и архангел Гавраил. Кадир знаеше, че Божието послание е било отправено към евреите чрез Авраам и пророците, християните пък бяха получили своето чрез Христос и в течение на векове изглеждаше, че Бог е пренебрегнал арабските нации. Равините и свещениците бързаха да се подиграват с неговите арабски сънародници, проповядвайки на всеки, който беше готов да слуша, че арабите не са част от божествения план на Господ. Но през 610 г. сл.Хр. архангел Гавраил се бе явил на Мохамед на върха на планината Хира в Арабия и равновесието беше възстановено. Божието откровение най-сетне беше предадено на арабски език. Ако Западът бе приел това откровение за равно на посланията на Авраам и Христос, помисли с горчивина Халид, светът може би щеше да бъде различен. Вместо това евангелисти в Съединените щати и в други западни страни описваха исляма като нечестива религия и зарът бе хвърлен. Ако човечеството не приемеше същината на посланията на различните религии и не прегърнеше красотата на тяхното разнообразие, точно тези религии щяха да се превърнат в източник на неговото унищожение.
Халид си пое дълбоко дъх, попивайки силата на планините. Точно както пророкът Мохамед се беше чувствал, когато се е оттеглял в планината Хира в земите, където днес е Саудитска Арабия, тук, в планините на Хиндукуш, Халид се усещаше по-близо до Аллах, да се слави името Му. На това място бе получил посланията да отправи към света три предупреждения и тук беше мястото, където Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, го беше напътил да подготви окончателното решение, в случай че Западът инатливо откаже да промени сегашния си курс. Халид се надяваше, че китайците, Съединените щати и техните британски и австралийски партньори ще преговарят, но за мюсюлманския свят надеждата бавно чезнеше. Халид си спомни сура 71 от възвишения Коран, в която Аллах възлага подобна мисия на Ной и го изпраща, за да предупреди народа да промени поведението си. Посланието за мюсюлманите от Корана беше същото като онова, което християните бяха получили от Библията. «Предупреди народа си, докато не го е сполетяло болезнено мъчение!»4 Но и Ной е бил отчаян: «Господи мой — оплаква се той, — зовях народа си денем и нощем… те ми се възпротивиха… и лукавстваха с огромно лукавство… не оставяй на земята нито един неверник… и надбавяй на угнетителите само гибел!» Кадир можеше да разбере разочарованието на Аллах от неговите деца и ако Аллах пожелаеше, както в случая с Ной, окончателното решение щеше да бъде осъществено.
Д-р Кадир се обърна назад към Пешавар. Докато луната избледняваше и зората си пробиваше път, индигото на нощта, обгръщащо околните хълмове, бавно се обагряше с оттенъци от светло мораво до розово. Древният град започваше да се размърдва. За кратко мислите на Кадир се върнаха към срещата, която бе назначил по-късно през седмицата на своя главен помощник Амон ал Фалид. Беше рядкост Халид Кадир да се среща със своя главен плановик на операциите в Съединените щати, но Пешавар не беше обикновен град, а и мисията, която Аллах заповяда на Халид да подготви, не беше обикновена. Кадир се облегна на скалата и затвори очи, за да подремне малко. Този навик му позволяваше да бъде нащрек през дългите дни и нощи. Докато дремеше, се отнесе назад към своето детство в малкото селце близо до Кашгар, в далечния западен край на Синдзян, недалеч от китайската граница с Киргизстан. Във времето, когато Кадир беше на осем и играеше с братовчед си след училище.