— Което може и да не се окаже толкова лесно — отбеляза Кейт, като този път отмести ръката на доктора от бедрото си и я постави решително в скута му.
Втора книга
Първото предупреждение
57.
Градът мишена
Амон ал Фалид търпеливо чакаше сред тълпата, изсипала се от самолета и устремена да заеме позиции зад дебелата жълта черта, която обозначаваше бариерата пред пристигналите на главното международно летище на града мишена. Ал Фалид внимаваше лицето му да остава безизразно, докато попиваше всяка подробност. В продължение на няколко минути един след друг се бяха приземили не по-малко от шест боинга 747, веднага след като в шест сутринта ограничението за кацане и излитане на самолети беше изтекло. Но по някаква причина, известна единствено на властите, само половината от гишетата на митническия и паспортния контрол работеха. Опашките се виеха нагоре по наклонения под чак до района с безмитните магазини, където една митничарка с наднормено тегло грубо насочваше хората към различните гишета, сякаш пасеше стадо добитък.
— Които не са поданици, да се наредят ей там! — излая тя на групичка мюсюлманки.
Хора с вид на араби. И в тази страна беше същото, помисли си Ал Фалид, докато опипваше египетския паспорт, с който напусна Исламабад.
— Каква е целта на посещението ви? — настоя да научи младата жена зад гишето.
Ал Фалид се отказа да й напомни, че съвсем ясно го е отбелязал в квадратчето «Цел на посещението».
— Аз съм учен в едногодишен отпуск — усмихна се той вежливо. — Моята специалност е архитектурата в този регион и в Южна Азия.
Митничарката погледна за последен път екрана пред себе си, подпечата паспорта му и му го върна.
— Приятен престой — пожела му тя отривисто, с напълно безизразно лице.
Ал Фалид се усмихна леко. Очевидно кръстосаните проверки не бяха успели да свържат американския му паспорт с египетския.
След като мина през последната проверка на багажа, влезе в залата за пристигащите, където го чакаше Джамал Рабани. Рабани бе нисък, мускулест, кръглолик, с къса черна коса и тъмни бдителни очи. Беше на по-малко от тридесет години; много умен и възприемчив и се оказа един от най-важните новобранци, които бе успял да вербува. Двамата се бяха запознали преди повече от пет години при едно от посещенията на Ал Фалид за набиране на членове. Когато се запознаха, младият Рабани, подиграван и тормозен в една от гимназиите по крайбрежието, която не се славеше с толерантност към различните, бе потънал в дълбока депресия. Предаността му към ислямската вяра и настояването му да извършва обедната молитва салат-ал-зухр и следобедната салат-ал-аср — две от петте всекидневни молитви — бяха причина за неговото рухване. Училищните грубияни само това и чакаха, а бяха и окуражени от отказа на учителите да му позволяват да излиза от час, за да се моли.
Ал Фалид знаеше, че мнозина в тази страна гледат на мюсюлманите като на заплаха за нейната ценностна система и че смятат ученици като Джамал за чужденци, макар и да са родени и отгледани тук. Също така бе наясно, че присъствието на мюсюлмани в страната често е повод за разгорещени спорове, особено в различни токшоута, в които водещите в по-голямата си част споделяха предразсъдъците на мнозинството от обществото. Тази нетърпимост улесни много работата на Ал Фалид по набиране на желаещи да се включат в джихада. Днес изключително интелигентният Рабани беше дясната му ръка. Ал Фалид му повери не само отговорността за клетката от навеса за лодки, но и отговорността по координирането на останалите групи, участващи в първото предупредително нападение.
— Амон, складът е наблизо. По пътя за града — поясни Джамал с усмивка, докато пъхаше билетчето за паркиране в машината. Когато бариерата се вдигна, той подкара незабележимото «Мицубиши», купено втора ръка, и излезе от паркинга.
Тъй като беше неделя, движението не беше много натоварено. От летището ясно се виждаше градът, който не беше далече, с неговите високи административни сгради. Ал Фалид изду устни в тихо очакване. Днес хората можеха да се разхождат из парковете и да се забавляват и пекат по плажовете, помисли си той, но много скоро, ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, този град ще бъде хвърлен в пълен хаос.
Кимна със задоволство, когато Джамал спря пред склад в по-бедната част на града и излезе да отвори ръждясалите врати, на които се мъдреше табелка, закрепена с тел. На нея пишеше: «Камиони Атчисън». Старият склад в западналата част на индустриалната зона близо до летището беше идеален. Вторичните цели бяха само на няколко минути път от него.