— Някакъв интерес от страна на властите? — попита Ал Фалид.
Джамал се усмихна.
— Като изключим планината документи, които се изискват, когато въртиш малък бизнес в тази страна, никого не го е грижа. Предупредих всички наши хора, че не бива с нищо да привличат вниманието. Един или двама искрени критици вече се набиха в очите на властите, затова им заповядах да не посещават тези джамии.
— Наблюдават ли ги?
— Да, както и една книжарница, която принуди правителството да преразгледа законите за забрана на литература. Затова забраних и ходенето в книжарницата.
— А камионите?
— Амон, изпълних точно всичките ти нареждания. Купих четиринадесет камиона втора употреба от четирима различни търговци. Петтонни «Исузу» и «Хино». Всички са в добро състояние. Седем от тях бяха преустроени, така че да могат да натоварят по 2,5 тона експлозиви. Подовете на каросериите бяха заменени със закалена стомана с конусообразна форма. Останалите седем ще се използват за нормална работа. Вече осъществихме няколко превоза до целите — похвали се Джамал. — В часа, когато искаш да взривим камионите, движението още е натоварено, но вече няма задръствания.
— Как поддържате връзка? — попита Ал Фалид, докато младежът отключваше малката метална врата, изрязана в основната ролетна врата на склада.
— С есемеси по мобилните телефони. При спешен случай съм разрешил да използват телефоните си открито, но тогава вече ще е късно за властите да реагират — обясни Джамал със слаба усмивка.
Той завъртя главния ключ за осветлението и големите индустриални лампи над тях забучаха, докато се загряваха. В предната част на склада стояха седем големи камиона, а зад тях бяха строени още толкова. Голямата работилница отзад беше със закрити прозорци.
— Миналата седмица завършихме с преустройството на последния от седемте камиона — каза Джамал, докато отваряше каросерията на най-близкия до работилницата. — Ето го, готов за зареждане. Очаквам тази нощ последната доставка тор от нашия торен завод на юг. Но няма да е обикновен селскостопански тор — започна да обяснява той. — За да осигурим достатъчно кислород за дизела, имаме нужда от амониева селитра, каквато употребяват в мините. Деветдесет и четири процента амониева селитра и шест процента дизел. Увеличих малко количеството на дизела, за да направя сместа по-резултатна.
— Имаше ли проблеми с доставката на горивото?
Джамал поклати глава.
— Ние го използваме за камионите — отговори, докато отключваше голямата работилница.
В дъното й се виждаше друго помещение със закрити стъкла и заключено.
— Тук смесваме съставките — посочи Джамал трите 200-литрови варела, разположени под стойки, на които бяха закрепени три индустриални бъркалки за боя.
— Какво е това? — заинтересува се Ал Фалид и махна с ръка към тънък алуминиев цилиндър, изправен на пода на работилницата.
— Това е нашето решение на проблема как да поставим експлозиви на дъното на пристанището — засмя се Джамал. — Вчера свършихме с пълненето, но ще ти обясня по-подробно, когато идем при навеса за лодки.
— А боята? — попита Амон, гледайки седемте големи бидона с жълти петна по тях.
— Малко от нея е разбъркана във всяка доза експлозив от амониева селитра и дизел — каза младежът. — Така можем да определим кога торът и дизелът са добре смесени.
— Джамал, сигурен ли си, че това ще избухне? — усмихна се Ал Фалид.
— Тимъти Маквей е използвал подобна смес, за да разруши федералната сграда «Алфред П. Мъра» в Оклахома Сити през 1995 година. Проучих неговите методи и се оказаха много резултатни. Предизвиканият от него взрив уби сто шестдесет и осем души, рани осемстотин и повреди триста двадесет и четири сгради в радиус от шестнадесет преки. Използва се непрекъснато в минното дело — добави той уверено. — Обикновено го смесват на място. По същество амониевата селитра реагира с въглеводород с дълга верига. Мога да ти обясня химическата реакция на бялата дъска, ако желаеш.
Ал Фалид поклати глава.
— Щом си сигурен, аз ти вярвам, Джамал — отговори той с усмивка.
— Молим се тук, в работилницата. Така сме скрити от външния свят — продължи Джамал, погледна часовника си и подаде на Ал Фалид едно красиво тъкано молитвено килимче. После разгъна своето на пода с лице към знака, издълбан върху гофрираната ламарина над стойките, където се смесваха експлозивите.