— След молитвата искам да използвам твоя компютър. Когато се върна от юг, ми се ще да видя навеса за лодки и плановете ти за атаката срещу пристанището — каза Ал Фалид, докато коленичеше до Джамал.
На групата, която беше организирал в един град на юг, бе възложена задача, смятана от мнозина за невъзможна. В миналото няколко групи бяха планирали подобно нападение, но всички се бяха провалили. Ал Фалид знаеше, че мишената има огромна стойност като символ на мощта на Големия сатана, и беше уверен, че при подходящи условия, неговите хора щяха да успеят там, където другите се бяха провалили. Ако това станеше, нападението щеше да разтърси света.
58.
Вашингтон
Къртис О'Конър погледна стенния часовник в кабинета си. Дните до началото на конференцията в Сидни бяха минали съвсем неусетно. Имран бе заминал още вчера. Вече беше време да вземе Кейт и да поемат към летище «Дълес». Протегна се за последната папка в табличката за входяща поща, маркирана «Строго секретно — «Ешелон»». «Ешелон» беше изграден по време на студената война от Съединените щати, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, за да подслушва руснаците, но днес хиляди оператори из цял свят сканираха електронния спектър за частни имейли, факсове, разговори по мобилни телефони и всякакви други електронни комуникации, които обикновените граждани използват в своето всекидневие. Огромните чинии в строго секретните сателитни станции във Форт Мид в Мериленд и Якима в щата Вашингтон, в отвъдокеанските станции като тези в Менуит Хил в Йоркшир, Бад Айблинг в Германия и далечните бази в Шоб Бей в Северните територии и Джералдтън в Западна Австралия всмукваха съобщенията като великански електронни прахосмукачки.
Мозъкът на О'Конър заработи на високи обороти, когато прочете прехванатия имейл, отбелязан с чавка от някой бдителен анализатор:
«Властите реагираха на ТХДД и на тревогите на обществеността. Половината живот създава грижи. Нормалната дейност е прекратена и вече не можем да ги използваме за прикритие. Подходът тапа в бутилка ще бъде ограничен и ще трябва да се съсредоточим върху ЖЕГА за атака на повърхността.»
«Половината живот създава грижи»? Дали това означаваше, че «Ал Кайда» се опитва да изстреля друга поредица «мръсни» бомби, или д-р Кадир планира да проведе ядрена атака, както неговите колеги Бин Ладен и Ал Зауахири бяха заплашвали вече два пъти, запита се О'Конър.
Когато излезе забързано от кабинета си, за да вземе Кейт и да тръгнат за летището, си даде сметка, че е само въпрос на време някой терорист да взриви бомба, натъпкана с радиоактивни материали. Като се имаше предвид достъпността им в болниците и промишлеността, той и Том Макнамара се чудеха, че това все още не се беше случило. Но поради голямото натоварване дори опитни оперативни служители като О'Конър можеха да пропуснат следата, която се съдържаше в първото изречение на имейла: «Властите реагираха на ТХДД и на тревогите на обществеността». Тя щеше да отведе О'Конър до мишената. От всички диоксини ТХДД или 2,3,7,8-тетрахлор-дибензодиоксин беше един от най-смъртоносните, със срок на полуразпад почти десет години. Във високи дози той причиняваше рак у хората и тази тема вече цял месец пълнеше вестниците в града мишена.
Пространството пред залата за заминаващи на международното летище на Вашингтон «Дълес» бе претъпкано с таксита, стоварващи пътници право в мелето, което бе станало нещо обичайно за пътуването със самолет след 11 септември.
— Памела! — Къртис помаха на едно такси по-назад в редицата, обърна се към своето и даде щедър бакшиш на веселия шофьор, който вадеше багажа им от багажника. Беше ги забавлявал през целия път с весели случки за деветте си деца, в които прозираше бащина гордост.
Къртис отиде до таксито зад тях и Кейт го видя да прегръща една по-възрастна елегантна жена в униформа на «Куонтас», австралийския национален превозвач. След това махна на Кейт да се приближи. Тя се усмихна, поклати глава и посочи към багажа на земята.
— Много е симпатична — отбеляза Кейт, когато той се върна. — Стара любов или нещо по-прясно?
— Казваш го така, сякаш съм бакалин — присви очи Къртис.
По-скоро момченце в магазин за играчки, помисли си Кейт, докато вървяха към гишето на полет КФ 3082 за Лос Анджелис и оттам за Сидни.
— Памела е много полезен човек — каза Къртис, а опитът му да изглежда наранен не излезе много успешен. — По случайност се оказа главната стюардеса на нашия полет. Трябваше да дойдеш да се запознаеш с нея.