— Сигурна съм, че ще се запознаем на борда. За човек с твоя пост оставянето на багаж без надзор на тротоара говори много лошо — смъмри го младата жена. — При днешната нервност на службата за вътрешна сигурност щяха веднага да изпратят отряда за обезвреждане на бомби.
Отне им почти час, докато се регистрират и минат през митническата проверка. Бяха вече в чакалнята за заминаващите, когато знакът «регистрация» за техния полет се смени с «качване».
— Чакам с нетърпение бизнес класата — подхвърли Кейт, докато вадеше билета и бордовата карта. — Ние, учените, не сме свикнали с подобен лукс.
Къртис й се усмихна, докато подаваха билетите.
— Д-р О'Конър, д-р Брейтуейт, добре дошли на борда. — Стюардесата беше млада и привлекателна и Кейт се ухили, когато Къртис й отправи топла усмивка.
— Няма да имате нужда от тях — каза стюардесата, приковала очи в О'Конър. Взе бордовите карти и ги пъхна в четеца. — За съжаление аз не работя в бизнес класата, но съм сигурна, че Памела ще се погрижи добре за вас — добави тя, докато машината изплюваше картончетата със запазените места и характерната златиста черта за бизнес класа.
— Колко жалко — въздъхна Къртис с още една топла усмивка.
— Колко жалко — изимитира Кейт мекия му ирландски акцент, докато се придвижваха към предната врата на 747.
— Много си неблагодарна — засмя се той. — Така ще имаме легло през целия път до Сидни — добави дяволито.
— Две легла — побърза да уточни Кейт и поклати глава. Чувстваше се странно привлечена от този мъж. Непочтителното му отношение и чувството му за хумор я караха да си мисли какво ли би било…
Стига, момиче, не се забърквай, нареди си тя. Да имаш връзка с колега, е много непрофесионално. И за двамата изследователската програма беше по-важна, а работата, която ги чакаше, щеше да бъде сложна и опасна. Трябваше да запази здравия си разум.
59.
Конгресният изложбен център,
Сидни, Дарлинг Харбър
Полетът от Източното крайбрежие на Съединените щати до Австралия отне почти двадесет и четири часа, но пътуването си заслужаваше. Тридневната програма на Международната конференция по биотероризъм беше многообещаваща. Кейт пиеше кафе с Къртис в една спокойна част на фоайето на Конгресния център в Сидни, разположен в южния край на централната част на деловия квартал на града.
— Чудя се как ли я кара нашият приятел Долински? — подхвърли Къртис.
— През краткото време, докато бяхме заедно в лабораторията, се удивих колко бързо работи. Сякаш повтаря нещо добре тренирано.
— Така мисли и Имран.
— А ако това някога бъде изтървано… — Кейт остави гласа си да заглъхне. Знаеше, че последиците ще бъдат ужасяващи. — Предполагам, че единственото, което ни остава, е да предупреждаваме с надеждата, че онези, които са на власт, ще се вразумят, въпреки че не вярвам това да стане скоро. Халиуел идва десетина пъти в лабораторията, за да види как върви. Къртис, доста е странно, той сякаш има някакъв специален интерес.
Агентът кимна.
— Наскоро попита с каква разузнавателна информация за игрите в Пекин разполагам, но аз го отбих с извинението, че трябва да направя някои проверки. Нещо не е съвсем наред с нашия приятел Халиуел.
— Като стана дума, същото важи и за Долински. От него ме побиват тръпки. Смятам, че тази конференция е доста важна, макар времето да минава толкова бързо — заключи Кейт и в същия миг осъзна колко близо са застанали един до друг и колко им е приятно да са заедно. Тя отново си напомни да не се забърква.
— Прекалено бързо — тайнствено каза Къртис, — но накрая имаме един допълнителен ден, за да посетим Държавния център по кризите. Нямам търпение да се видя със стария си приятел, бригадир Дейвис, който сигурно ще ни информира за антитерористичните мерки в Австралия. А после ще вземем голямата птица на свободата за вкъщи.
— Ти за Вашингтон, за да си вършиш каквато там ти е работата, а аз за Атланта.
Кейт веднага съжали за казаното, раздразнена, че личните й чувства постоянно избиват. Улови се, че мисли какво ли прави Къртис, когато не се тревожи за операция «Плазмид» и безопасността на олимпийските игри.
— Съжалявам, не исках да любопитствам — каза тя, като наруши неловкото мълчание.
— Не любопитстваш — успокои я Къртис и нежно я докосна по рамото. — Един ден ще ти кажа — добави.
Той също се бореше с чувствата си. За пръв път в живота си се чувстваше привлечен от жена по начин, който бе нещо повече от тръпката на ловуването.