Крол приближи стола си към бюрото и оправи вратовръзката си.
— Очевидно на теб не може да се има доверие да се държиш възпитано — каза той.
Бен разтърси глава, за да махне кръвта, която се бе стекла в окото му.
— Ти си мъртъв, Крол.
— Съмнявам се — отвърна Крол. — Още не сме свършили. Има един оцелял от инцидента в Словения. — Той отново натисна някакво копче и на екрана се появи пореден образ.
Раменете на Бен провиснаха надолу. Клара Кински. Бяха я взели за заложница.
Килията й изглеждаше тясна и усойна. Беше просната върху гол дюшек, детските й китки и глезени бяха вързани с широко тиксо за ъглите на металния креват. Имаше превръзка на очите и се съпротивляваше едва-едва, сякаш силите я бяха напуснали.
— Това е картина на живо от компютърна камера — обясни Крол. — За да ти докажа, мога още сега да изпратя мейл с указания да отрежат един от пръстите на ръката й, докато гледаш. Искаш ли да видиш това?
— Не — отвърна Бен. — Не искам. Но сигурно знаеш какво бих желал да видя.
Някаква особена, безумна искра в очите на пленника му разтревожи за миг Крол, но той прикри с усмивка тревогата си.
— Не си в положение да се държиш предизвикателно, майоре — каза той. — А сега смятам да ти направя едно предложение и настоявам да го обмислиш най-внимателно. От твоето решение зависи дали детето ще живее, или ще умре. Толкова е просто!
Бен затвори очи и остана така известно време. Представяше си, че Лай го гледа отнякъде. Усмихна му се. Той отвори очи, като се опитваше да овладее дишането и бясно биещото си сърце.
— Слушам те — каза той след дълга пауза.
— Кажи ми дали познаваш този човек. — Клара изчезна от екрана и на нейно място се появи снимка на красив мъж, може би малко над четирийсетгодишен. Беше облечен небрежно-елегантно, сякаш снимката бе направена на някакъв прием за важни гости.
— Не знам кой е — промърмори Бен. Това си беше самата истина.
Крол го наблюдаваше внимателно, сякаш преценяваше дали да му вярва. Накрая кимна.
— Би било добре да следиш политическите събития, майоре. Този човек е Филип Арагон. Кандидат за заместникпредседателското място на Европейската комисия. Той е твоят обект.
— Аз не съм наемен убиец.
— Напротив, точно такъв си. При това обичаш да се поддържаш във форма. Не беше толкова отдавна, когато застреля хладнокръвно петима души при последната си спасителна мисия в Турция. — Крол махна с ръка, сякаш това нямаше особено значение за него. — Както и да е, не съм казал, че го искам убит. Искам да ни го доставиш тук жив. Ние ще се погрижим по-нататък.
— Представям си — каза Бен. — Виждал съм какви извращения прави с хората Орденът на Ра.
— Орденът на Ра! — На сбръчканото лице на Крол се появи крива усмивка. Той изви шия и се ухили на Глас с жълтеникавите си зъби. Глас се подсмихна доволно.
Крол избърса устни с ръка и усмивката му се стопи.
— Много отдавна не бях чувал някой да ни нарича с това смешно остаряло име. Орденът на Ра принадлежи на историята, млади приятелю. Също такава отживелица, каквато е моят прапрапрадядо Виктор Крол.
— Виждам обаче, че си запазил част от семейната традиция — отбеляза Бен. — Какво, куршум в главата ти се струва прекалено модерно ли?
— Някои хора не струват и един куршум — каза Крол. — Но за такива като Филип Арагон сме запазили особен вид екзекуция.
— Нещо като ритуал, така ли? — попита Бен.
Крол вдигна рамене.
— Някои традиции си струва да се пазят.
— И какво смятате да направите с него, да му отрежете езика и да го изкормите, както постъпихте с другия, който и да е бил той?
Крол не отговори. Известно време гледа замислено Бен, сякаш претегляше думите му. После отново го удостои с ледената си усмивка.
— Наказанието съответства на престъплението — каза той. — Тези, които не могат да си държат езика зад зъбите, заслужават да им бъде отрязан. В случая с Арагон обаче имаме нещо друго предвид. Това ще се случи точно след два дни, след като ти си го заловил и доставил на предварително указано място на моите сътрудници. — Крол посегна и натисна още едно копче. Образът на Арагон на екрана се замени със снимка на някаква къща.