Бен огледа странната постройка. Беше с авангарден дизайн, цялата от стъкло и заоблени метални конструкции, наполовина вкопана в стръмен склон. Мястото беше тихо и усамотено. Небето беше синьо, тревата зелена, наоколо се виждаха хълмове.
Прикован с белезници за стола, с окървавено лице, загубил завинаги Лай, Бен не желаеше нищо повече от това да се озове на това спокойно, закътано местенце. Или където и да било другаде, само не тук.
Пръстите на Крол затракаха нервно по клавиатурата; на екрана се заредиха снимки на къщата от различни гледни точки, отпред, отстрани и отгоре; на някои се виждаха близките хълмове и езера. Показаха се и архитектурни чертежи и план-скици на имота. Бен внимателно попиваше всичко, докато Крол не спираше да говори:
— Къщата се намира в Белгия, недалеч от Брюксел. Преди час моят източник ме информира, че Арагон ще е сам в нея цели три дни, считано от утре, докато жена му и децата ще са на сватба в Америка. Арагон е възнамерявал да пътува с тях, но поради служебни ангажименти се е отказал. Това предоставя идеална възможност за мъж с твоите умения и в положението, в което се намираш понастоящем. И е единствената причина, поради която реших да ти пощадя живота. Може би следва да добавя: засега.
Екранът угасна. Крол се облегна назад.
— Ако се справиш успешно със задачата, ще върнем момичето на баща й, а теб ще освободим. Можеш да продължиш кариерата си на наемен убиец и спасител на хора в нужда или каквото там оправдание си измислил за това, което вършиш. — Крол млъкна за момент, сплете дългите си пръсти и подпря брадичка върху тях. — Ако ли пък откажеш или ако се опиташ да ме измамиш, най-напред ще видиш как това момиче умира, след което ще умреш на свой ред. Надявам се, че съм максимално ясен. Втори шанс няма да ти се даде.
Бен мълчеше. Крол продължи:
— Виж какво, майор Хоуп, знам прекрасно що за човек си. Давам си сметка, че ако сега те освободим, ще се опиташ да ни отмъстиш. То ти е заложено в природата. Запомни обаче, че можем да открием момичето и баща й по всяко време. Не само това, но можем да съсипем бизнеса ти. Ако доловя и най-малкия признак, че ни въртиш номера, незабавно ще те заловим и ще те закараме в Турция. Нашият контакт там има голямо желание да те поразпита това-онова във връзка със смъртта на онези петимата.
— Не съм убиец — каза тихо Бен. — Аз спасявам хора.
— А, така ли? И ти се струва справедливо да отнемеш пет човешки живота заради свободата на едно дете?
— Две деца — поправи го Бен, — и то напълно невинни. За разлика от онези мъже, които ги използваха за педофилските си цели. И които нямаше да престанат да вършат същото, ако ги бях оставил живи.
— Какво благородно призвание, майоре! Сигурно не си подозирал, че същите тези мъже са полицаи? Корумпирани, наистина, но на турските власти не им харесва, когато някакъв самопровъзгласен борец за справедливост започне да избива хората им.
— Знаех, че са полицаи. Толкова по-голямо основание имах да ги убия.
Крол махна презрително.
— Да речем, че е така. Но не сме се събрали тук, за да си говорим за етика, а за теб. Турските затвори не са никак приятно място. Няма да има процес, никакъв шанс за амнистия. Ще прекараш следващите три десетилетия от живота си в мъки, а ако изобщо излезеш някога на свобода, ще си един грохнал и съсипан старец. Искам да претеглиш внимателно всичко това, преди да вземеш решението си, майоре. Ти си изцяло в наши ръце. Ние решаваме дали ще живееш, или ще умреш. Нямаш никакъв избор ако откажеш да ни сътрудничиш, освен жалка смърт на страхливец, тук и сега.
— Всичко сте пресметнали — каза Бен.
Крол се изсмя гърлено.
— За двеста години поне да смятаме сме се научили.
Бен отпусна стегнатите си мускули и се намести на стола.
— Защо точно аз? — попита уморено той. В устата му се стече кръв от раната на главата.
— Много просто — отвърна Крол. — Арагон има множество бодигардове. И преди сме се опитвали да го спипаме, та е станал ужасно подозрителен. Има надеждна охрана. Трябва ни някой с доказани умения да се прокрадва незабелязано в тежко охранявани помещения. Второ, не бива по никакъв начин да те свържат с нас. Ако бъдеш заловен или убит, във вестниците ще пише, че някакъв самотник, някакъв побъркан неофашист се е опитал да убие този велик човек. — Той се усмихна. — Разбира се, едва ли е нужно да ти напомням, че ако те заловят, трябва да си затваряш устата. Иначе детето умира, а ти получаваш еднопосочен билет за Турция.