Ева беше твърде изплашена, за да отхвърли предложението на Крол. Бъдещето й, така или иначе, беше съсипано, нямаше причина да не поеме спасителното въже, което й се подаваше. И тя го направи — вкопчи се с две ръце във въжето и прие всичките им условия.
До съд и затвор така и не се стигна. Вместо това я откараха в някакъв комплекс от безлични сгради, неизвестно къде. Тя нито попита какво става, нито я интересуваше. През следващите няколко месеца й беше достатъчно да знае, че е в безопасност. Бяха й отделили няколко стаички, в които да живее — простичко обзаведени, но удобни. Прие ограничението на личната си свобода, пазачите пред вратата, пълната изолация от външния свят. Крол идваше по веднъж седмично да я нагледа, за да се убеди лично, че е добре и че се грижат за нея. Нито веднъж не спомена инцидента с Кравченко. Тя се питаше дали няма да иска от нея сексуални услуги. Това така и не се случи.
Официално Ева Шулц се водеше загинала в същия инцидент, при който бе убит Кравченко. Пленницата на Крол изостави презимето си и стана само Ева. Ева Никоя. Несъществуващо лице, призрак. Нито веднъж не попита кой бе истинският убиец на руснака. Нито веднъж не се поинтересува чий женски труп бе подхвърлен на нейно място, нито по какъв начин е бил придобит. Искаше просто да забрави всичко и да започне живота си отново.
Разбира се, всичко това си имаше цена.
След шест месеца, с нов нос и променена външност, тя напусна комплекса от безлични сгради и се пресели в голямата къща. Крол лично я взе под крилото си. Научи я да се държи като дама от висшето общество — със съответния говор, походка, стил на обличане. Актьорските й способности изненадаха и самата нея.
Под грижите му тя постепенно усети, че се задушава. Колкото повече научаваше кой всъщност е Крол и с какво точно се занимава, толкова по-навътре я засмукваше той в собствения си свят. Шпионаж. Интриги. Власт. Тя беше примамката, от която нито един от внимателно подбраните обекти не бе успял да се отскубне.
Един ден той я бе отвел в частния си кабинет, бе отворил сейфа и я бе накарал да надникне вътре. В найлонов плик вътре се пазеше запечатан ножът, с който бе убит Кравченко, с петна от засъхнала кръв и с нейните отпечатъци върху дръжката. Крол не каза нищо. Само й го показа и тя разбра.
Към списъка с престъпленията му се добавяха нови и нови, в някои от които тя беше активно замесена. Нямаше вече никакъв шанс да се измъкне, нито да каже някому истината. Ако се осмелеше да го направи, знаеше, че едва ли ще стигне до затвора.
Сега тя го проследи с поглед, докато пресичаше голямата стая и се изправи пред бумтящия огън в камината. Лицето й, където я бе зашлевил, беше зачервено и пулсираше от болка.
— Прав си, Вернер — каза тя. — Наистина те мразя.
Крол извърна сбръчканото си лице и й се усмихна.
Жълтите му зъби се показаха.
— Никога не съм се съмнявал — отвърна той. — Но докато си жива, винаги ще си край мен.
— Имам ли избор?
— Абсолютно никакъв. Между другото, приготвил съм ти една задачка.
Тя направи гримаса. Какво ли бе намислил този път?
— Може пък да ти достави удоволствие — каза той, като видя изражението й. — Ще упражниш майчиния си инстинкт, който така си стои неизползван. Клара Кински ще ни гостува известно време. Искам да се грижиш за нея и да гледаш да не буйства. Ако се наложи, да я усмириш.
Дори Крол досега не бе падал толкова ниско, че да отвлича деца. Сърцето й заби силно в гърдите.
— Колко време смяташ да я държиш? — попита тя.
Крол се усмихна.
— Не за дълго — отвърна той. — Само колкото й остава да живее.
49
Бен лежеше, вперил поглед в тъмносивия таван над главата си, докато му се стори, че плува пред очите му. Погледна часовника си. Бяха изминали едва пет минути. Мозъкът му работеше на такива обороти, че му се бяха сторили часове.
Вече сто пъти бе огледал цялата килия за слаби места. Единствената светлина проникваше от един висок прозорец с решетка. Той подскочи, издрапа с ръце и крака по стената и се хвана за студените стоманени пръти, после се подпря на колене и ги дръпна с всички сили. Решетката не поддаде, изобщо не помръдна. Само трактор можеше да я измъкне от бетонната рамка, в която беше зазидана.