Вятърът беше много по-силен отпреди и той вдигна ципа на якето до шията си. Ледени струи дъжд шибаха по корпуса на „Изолда“ откъм изток, платната плющяха, заглушавайки на моменти дори воя на вятъра и грохота на вълните. Облечен в оранжево непромокаемо наметало, Мик държеше руля в яките си ръце. Двамата си кимнаха. Бен бръкна за цигарите си и му предложи една. Закри с ръка пламъка на бензиновата си войнишка запалка, вдиша дълбоко дима и известно време, присвил очи и стиснал с ръце парапета, се взира напрегнато в бушуващата водна стихия.
Носът на „Изолда“ се вдигна стръмно нагоре, вълнорезът й се вряза в поредния запенен гребен, после яхтата преодоля вълната и се наклони надолу сред ураган от водни пръски. Вкопчен в парапета, Бен с мъка се задържа на крака, докато палубата под него се люлееше и танцуваше на всички страни, а платната трещяха като топовни изстрели.
— Напред ни чака лека буря — обади се Мик, прекъсвайки мислите му.
Бен погледна към нощното небе, по което се носеха гъсти черни облаци, закриващи луната. На оскъдната светлина във всички посоки се виждаха бели гребени на вълни.
Той остана дълго време на палубата. Нямаше смисъл да се връща долу. Тъй или иначе, нямаше да заспи. Мислите му се носеха трескаво във всички посоки, скачайки от едно на друго. Оливър. Писмото на Моцарт. Видеозаписът. Убийството. Лангтън Хол. Телефонното обаждане от полицията.
Но съзнанието му не търсеше единствено решение на загадката. Мислите му го отнасяха и към Лай; гледката на ръцете на Крис, обвити около кръста й, изплуваше отново и отново пред очите му. Защо ли му беше толкова неприятно да предположи, че тя все още изпитва чувства към своя бивш съпруг?
А какво изпитваше самият той — Бен — към нея? Може би ревност? Разумът му се съпротивляваше на тази мисъл. И въпреки това не можеше и за миг да престане да си мисли какво усещаше, озовал се отново в нейната близост.
Тя сигурно вече спеше. Той си я представи легнала на койката, на някакви си два метра под него, с разпилени върху възглавницата коси.
Бен изпуши още няколко цигари, като отпиваше от уискито в плоската бутилка, и за известно време сякаш забрави ритмичното повдигане и спускане на палубата под краката си.
Бе почти забравил и за надигащата се буря, когато изведнъж „Изолда“ се залюля и се наклони на една страна с такава сила, че за малко не го изхвърли зад борда. Вълните бушуваха. Яхтата се вряза в поредния гребен, носът й се вдигна рязко нагоре, после устремно се стовари надолу. Истински въртоп от ледена вода и морска пяна ослепи Бен в продължение на няколко безкрайни секунди, докато той с мрачна упоритост стискаше с две ръце парапета. Цигарата му угасна с ядовито съскане и той запрати подгизналия фас в морето.
Долу Лай се мяташе неспокойно на койката, като се опитваше да успокои изранената си душа. Напразно. Не можеше да прогони Бен Хоуп от съзнанието си. Какво й ставаше?
Погледна часовника си — наближаваше четири сутринта. Увита в одеялото, тя стана и тръгна към кухнята да си направи кафе. Яхтата се мяташе по вълните и всяка стъпка й костваше усилие.
Крис я чу да ходи по коридора и излезе от своята каюта, блед и със зачервени от безсъние очи. Докато Лай пиеше кафето си, той включи компютъра и прегледа последния бюлетин на метеорологичната служба.
— Бурята скоро ще премине. — Погледна я злобно. — Къде е гаджето ти, майорът?
— Престани, Крис. В каютата си е, къде другаде?
— Вратата му е отворена, а него го няма вътре.
— А, така ли? И ти реши, че е при мен. Май наистина ми нямаш доверие, а?
Крис изръмжа и се запъти към палубата. Когато отвори люка, порив на вятъра обля лицето му с пръски морска вода и го задави. Обърса очи с ръкав, поклати глава и огледа палубата. Бен и Мик работеха заедно на руля с мълчалива упоритост. Защитните им наметала лъщяха от дъжда. Тоя майор разбира от мореплаване, помисли си Крис, изпсува наум, приглади назад мократа си от дъжда коса и се върна долу.
По средата на стълбата внезапно му хрумна нещо. Майора го нямаше в каютата му. Отдаваше му се възможност. Той премина на пръсти покрай портала на главния салон и тихомълком се шмугна през вратата на каютата. Внимателно я затвори зад гърба си и я залости с резето, после се огледа. Свали зеления брезентов сак от шкафа над койката и откопча ремъците.