— А, и още нещо, Крис! — извика Бен подире му.
— Какво?
— Всъщност гледах „Низвергнатите“. И мисля, че музиката ти е пълен бълвоч.
Това бе лъжа, разбира се, но думите му жегнаха композитора точно както се очакваше.
Крис затвори отвътре вратата на каютата и не се появи повече.
— Не трябваше да бъдеш толкова жесток към него — каза Лай и сложи купчина карти на масата. — Той просто се опитваше да ме пази.
Бен не отговори. Дъвчейки парче бекон, той разгърна една карта и внимателно започна да изучава бреговата ивица на Франция.
23
Когато Бен и Лай изнесоха багажа си на палубата, „Изолда“ се носеше към френския бряг под лазурно небе. Капитанът насочи яхтата към едно усамотено заливче на около километър и половина от Сен Васт Лауг и когато стигнаха на двеста метра от брега, Бен спусна на вода малката гумена лодка с багажа на двамата. После, докато тя се сбогуваше с Мик на палубата, той слезе по стълбата надолу към каютите, където се забави минута-две.
— Не знам как стоят нещата около двама ви с мистър Андерсън — каза старият моряк, — но във всеки случай на добър час, моето момиче.
— Всичко хубаво, Мик, все някога може да се видим отново — отвърна Лай, като го целуна по брадясалата буза.
Двамата слязоха надолу по страничната стълбица на яхтата до гумената лодка и Бен запали малкия извънбордов двигател. Хвана кормилото и отдели пърпорещото возило от борда на по-големия съд. Увита във велуреното си яке срещу бръснещия морски вятър, Лай легна по корем и се вкопчи в дръжките на носа. Над главите им с пронизителни писъци кръжаха чайки.
— Смяташ ли, че сега, като вече ни няма, Крис може да повика полиция? — попита тревожно тя.
— Не смятам, че има такава опасност — отвърна Бен.
— Откъде си толкова сигурен?
— Ами понеже току-що му казах, че ако направи такова нещо, ще се върна и ще му пръсна черепа.
Тя се намръщи, но не отговори.
След няколко минути Бен извлече лодката на покрития с дребни камъчета бряг. Отвъд плажа, зад няколко ниски дюни, се виждаха покривите на къщите и черковната камбанария на крайбрежното селце.
— Натам — каза той, като вдигна сака си.
Прекосиха дюните и някаква трънясала ливада, която в другия си край граничеше с игрище за голф. Виеща се сред тревите пътечка ги отведе до центъра на селото. Скоро откриха малък гараж за коли втора ръка, където Бен купи евтино стар ситроен. Плати в брой.
Потеглиха на път. Бен не се нуждаеше от карта. Беше идвал във Франция много пъти в изпълнение на задачи по издирване и освобождаване на отвлечени лица, така че познаваше добре страната. Придържайки се към тесните междуселски пътища, той се оглеждаше внимателно за полиция, но не видя нито една полицейска кола.
Като се редуваха зад волана, спираха само за гориво и се хранеха в движение, за тринайсет часа прекосиха Франция и стигнаха до италианската граница. Беше студено и отоплението на колата бе усилено докрай. Двамата бяха уморени до смърт и почти не разговаряха.
Преминаха границата по мръкнало; беше паднала гъста мъгла. Бен шофираше мълчаливо, вперил поглед в снопа светлина на фаровете. Лай седеше до него, унесена в мислите си и придрямваща от топлината в купето. Изведнъж се сети за нещо и каза:
— Би ли ми върнал телефона?
— Телефонът ти е на дъното на морето — отвърна Бен. — Нали ти казах, че трябва да го изхвърля?
— Е, в такъв случай ще ползвам твоя.
— На кого ще звъниш?
— На Пам.
— Личната ти асистентка? За какво ти е?
— Вече от няколко дни ме няма. Тя ще се притесни. Много скоро ще почнат да си мислят, че ми се е случило нещо. Трябва да й кажа, че съм добре.
— Хубаво, само не й съобщавай къде си и говори кратко. — Той бръкна в джоба на якето си, извади телефона и й го подаде.
Лай кимна и набра номера.
Като чу гласа й, Пам изпита облекчение, но заговори превъзбудено. Всички се притеснили, питали се: къде, по дяволите, се изгуби Лай? Импресариото й бил в паника, пропуснала била вече две интервюта. Премиерата на „Вълшебната флейта“ в Италия била само след пет седмици, за близките дни имало насрочени репетиции, а нея никаква я нямало.
— Знам всичко това — увери я Лай. — Няма за какво да се безпокоиш.
— Във всички вечерни вестници пише за теб — продължи Пам. — Има твои снимки с някакъв мъж в Оксфорд. В момента гледам една такава. Заглавието е: „Кой е новият партньор на примадоната?“.